Лидерите на страните от НАТО се събрахa на извънредна среща в Брюксел, след като държавният глава на САЩ Доналд Тръмп поиска незабавно увеличение на разходите за отбрана, които отделят партньорите от Организацията на Северноатлантическия пакт, разкриха за AFP дипломатически източници.

Тръмп повтори исканията на втория ден от срещата на върха страните да постигнат целта за увеличаване на разходите до два процента от БВП сега, вместо до 2024 г., и в крайна сметка да удвоят разходите до четири процента.

На пресконференция той посочил, че може да реши САЩ да напусне НАТО в отговор на въпрос заплашил ли е с това съюзниците. 

По време на среща на съюзниците с Украйна и Грузия "Тръмп се възползва от времето си за изказване, за да се върне към въпроса за споделянето на тежестта", заяви един от дипломатическите източници при условие, че ще остане анонимен.

Шефът на НАТО Йенс Столтенберг "свика среща във формата на Атлантическия съвет, в който участват всичките 29 държави в съюза."

Източникът отказа да коментира съобщенията, че Тръмп е заплашил да излезе от НАТО. Той е посочил, че американският президент може да вземе такова решение без одобрението на Конгреса. 

Самият Тръмп заяви след събирането, че вярва в НАТО и е "в момента ненужно" да се говори за напускане. 

Друг дипломатически източник съобщи, че "се провежда специална сесия за споделяне на тежестта".

Тръмп открои в своите критики Германия и канцлера Ангела Меркел, един ден след като каза, че Берлин е станал "пленник на Русия" поради сделка с газопровода с Русия и би трябвало да плаща повече за отбраната.

"Тръмп посочи няколко страни, особено Германия," каза първият източник, като добави, че има "остър тон, с повтарящи се препратки към Германия" и дори за германския канцлер, "наричайки я Ангела".

След първия ден от форума в Брюксел стана ясно, че Тръмп ще настоява страните от НАТО да отделят по четири процента от БВП за инвестиции в отбраната. На ключовата среща на върха на Алианса в Уелс през 2014 г. бе взето решение сумата да възлиза на два процента от БВП. 

Темите днес са ситуацията в Украйна, Грузия и Афганистан. Украйна и Грузия искат да станат членки на алианса и пращат войници зад граница, за да подпомагат мисии на НАТО.

Шансовете и на двете обаче са изключително малки заради нахлуванията на Русия на тяхна територия. Според правилата на организацията, държава замесена в териториални спорове не може да се присъедини.

На срещата присъства българският президент Румен Радев. Той ще разговаря с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган.

"Както знаете, още на 3 март в поздравителния адрес по случай Националния ни празник, президентът Ердоган предложи да се срещнем. Важността на Турция като наш съсед, като наш партньор и съюзник, както казах, е не само по отношение на мигрантите, но и в енергетиката вече ще ставаме силно зависими от Турция. И, разбира се, ще поговорим за изграждане на отношения на ненамеса във вътрешните работи", заяви той. 

По-рано Столтенберг заяви: Не е работа на НАТО да решава за разширението на газопровода "Северен поток". Той отбеляза, че сред съюзниците има разногласия по този проект, предаде БТА.

Има различни виждания, това е добре известно, но НАТО не решава. Имаме отношение към енергийната сигурност, доколкото тя е свързана с общата сигурност. Държим на разнообразяването на източниците на енергийните доставки, за да има устойчивост, поясни Столтенберг пред журналисти. По-рано днес президентът на САЩ Доналд Тръмп порица Германия, че иска разширяване на газопровода и плаща милиарди за руски газ, докато САЩ плащат милиарди за защитата на Европа от Русия.

По думите на Столтенберг в НАТО има разногласия по различни въпроси - търговски, за опазването на природата, за отбранителните разходи. Очаквам да постигнем съгласие по основното - че заедно сме по-силни и способни да защитим всеки съюзник, посочи той преди началото на двудневната среща на държавните и правителствените ръководители на страните от алианса в Брюксел. 

Изправени сме пред невиждани заплахи за сигурността, имаме и разногласия. Много е важно да покажем, че НАТО напредва и е в състояние да постига повече. Уверен съм, че въпреки разногласията, ще приемем решения и ще постигнем напредък по готовността на нашите войски, способността да се противопоставим на терористите, да бъдем готови за целта с осъвременяването на командните структури. Най-важният ще бъде може би въпросът за разходите за отбрана. След десетилетия на бюджетни ограничения, равни на стотици милиарди долари, сега виждаме поемане в обратната посока. Всички съюзници увеличават разходите, очакваме Европа и Канада да постигнат разходи за отбрана от 266 милиарда долара до 2024 г., на прав път сме, заяви Столтенберг.

По повод Афганистан генералният секретар посочи, че посланието към талибаните е, че НАТО остава в страната. Ще останем и ще продължим да подкрепяме местните сили за сигурност. Посланието ни е, че талибаните няма да спечелят на бойното поле, затова трябва да седнат на масата за преговори, каза Столтенберг.