Разграждането на изхвърлен в пясъка цигарен фас отнема 3 години, а в морето- 15 години. Това разказа пред медии експертът по околна среда д-р Мая Стефанова по повод стартиращата през юли кампания във Варна „Чисто море, чисти брегове“, предаде репортер на Moreto.net.

Целта на инициативата е да накара хората да бъдат по-отговорни към околната среда чрез ежедневните действия, които вършат. Проектът дава информация за това как влияе различния боклук на заобикалящата ни среда и колко време отнема на природата да се справи с него, когато не е хвърлен на предназначените места за целта.

„Мнозина не знаят, че картонените чаши за кафе не се рециклират. Те се обработват със специални инпрегниращи покрития, които да спомагат за водоустойчивостта на чашата и да осигуряват температурния й комфорт. Това прави невъзможно рециклирането на материала. Единствената алтернатива за тези чашки е да бъдат погребвани на депо.“, обясни д-р Стефанова. Тя допълни, че има различни начини за решение на проблема и даде пример с чужда верига кафенета, която предлага отстъпка, когато човек отиде със собствена чаша за многократна употреба в заведението.

Специалистът напомни, че са необходими около 500 години за разграждането на пластмасовите отпадъци, плуващи във вода.

„Купуването на вода в бутилки е един от най-големите генератори на пластмасови опаковки. Рециклирането им е възможно, но има голям воден отпечатък. При купуване на продукт в пластмасова опаковка за предпочитане е да бъде в голяма разфасовка, защото те са по-лесни за рециклиране.“, коментира експертът.



По думите на д-р Стефанова има редица начини, по които можем да намалим вредите за околната среда. Тя напомня, че водата не бива да се приема за даденост. Този ключов за планетата ни ресурс се изчерпва все повече.

„В рамките на сутрешния тоалет, оставянето на крана на чешмата отворен хаби около 60 литра вода за едно домакинство. Това в централните райони на Африка е седмичната дажба от свежа вода за 5-членно семейство. Ние хабим това количество само сутрин, докато си мием зъбите.“, посочи специалистът.

Д-р Стефанова е категорична, че една от стъпките за опазване на околната среда, която на практика следва да бъде предхождаща, би трябвало да е насочена към минимизиране употребата на продукти, които предполагат образуването на големи потоци от боклук като отпадъците от опаковки.

„За да стигне една стока до потребителя, тя генерира изключително голямо количество опаковки още преди да се реализира на пазара.“, обясни експертът.

Според нея еднократните чаши или хартиените салфетки, за които смятаме, че от хигиенна гледна точка са по-добри, всъщност не са такива. Избирани са като по-лесния вариант, защото при употребата им няма нужда от стерилизиране, пране и други дейности. Д-р Стефанова смята, че тези продукти не са нито по-евтини, нито по-безопасни за околната среда. Допълва, че хартиените подложки в заведенията също са неприемлив вариант, защото с попаднала върху тях храна или мазнина трудно могат да бъдат рециклирани. Според нея най-удачни са покривките и салфетките от плат, каквито множество заведения в Европа все още ползват.

За стимулиране на потребителите да предават пластмасови бутилки за рециклиране или да ползват по-малко такива нашите търговски обекти могат да вземат пример от Германия. Там в магазините има специални апарати, в които се пускат употребените вече съдове. Срещу всеки брой потребителят получава съответна сума.