Композиторът Стефан Драгостинов гостува за пръв път на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ със своя ансамбъл „Драгостин Фолк Национал“. Формацията от виртуозни певици със златни гласове ще омагьоса фестивалната публика в Градската художествена галерия на 26 юни от 19 ч.

Публиката ще чуе композиции от най-новия цикъл на Стефан Драгостинов „Верски песни“. Това са съкровени български песни, които възхваляват Бога със средствата на фолклорния ритъм, мелодика, орнаментика, които обличат в звук душевността на българина. Авторските интерпретации на старите песни са създадени с уважение към фолклора и с нужната доза артистична смелост. Стефан Драгостинов е композитор, диригент и преподавател от международна класа, който гастролира със своя ансамбъл по най-престижните световни сцени и форуми.

- Проф. Драгостинов, каква музика да очакват почитателите Ви на Международния музикален фестивал „Варненско лято“?

- Моят труд „Верски песни“ е плод на полувековно мое „взиране“ в т. нар. религиозни песнопения, изпети извън „Христовия храм“. Всъщност, и до ден днешен не съществува точно определение какви са именно тези песни. Религиозни...? Духовни...? Обредни...? Божии...? Народни, селски, свързани предимно с битуващите местни обичаи и Вярата, Духа и Упованието на Българския род в най-трудните му години на съхранение на национална и духовна идентичност...?

„Църковният канон“ не ги допуска в Църквата, макар и много от тях да „докосват“ приемствената Византийска хилядолетна песенна традиция, а някои от тях дори и да са генетично свързани с нея – бих си позволил даже да поддържам тезата, че, в някаква степен се явяват оригинални и интересни нейни продължители, десетки са запазените музикални примери, отстояващи тази позиция. Но, видите ли, „вътре“ в Песничката, „словото“ не е съвсем според Канона, безименният народен певец го е „пипнал малко“, попроменил го е, тъй да се каже, „в движение“. Промените са се случвали много бавно, през годините, почти съвсем незабележимо, капка по капка...

А всъщност, погледнато днес, от съвременна позиция към „онуй време“, с просто око се вижда, че „оня текст“ някога е бил „преведен от народния певец на „новобългарски“, единствено, за да бъде понятен, разбира се, трябва да се има предвид и това, че в някои случаи е превеждан и на съответния диалект „по местожителство“, ние прекрасно знаем, че ако се срещнат двама българи – единият от Трънско, а другият от Странджа-баир – за да се разберат, ще им е нужен, поне на първо време, преводач.... И така: славейки Господа, в ония години, народният Певец не пее според „канона“, а според туй, както му иде отвътре – сиреч – както му диктува сърцето! Впрочем, той и днес пее така.

Винаги съм изповядвал мисълта, че „народната песен е живият вестник на народа!“ И ако това е така – а то, няма как да бъде инак – то разглежданата тук „религиозно-обредна“ народна песничка, създадена от „народния певец-аноним“ преди столетия и перманентно модифицирана през годините, е живата история на Вярата на българина в Господа Бога и Упованието му в дълбоко проникналите в бита и ежедневието му Християнски традиции.

- Вие принадлежите от стар род, чиито корени са в Елена и Велико Търново. Доколко семейната традиция влияе на този нов Ваш труд?

- Дядо ми Димитър Драгостинов е бил даскал, малко преди Освобождението и четири десетилетия след това – в Елена и Велико Търново, а преди Балканската война, с многолюдното си семейство се мести в София. През всичкото време е бил и псалт – високо-патриотично „хоби“ за през ония години, пял е по църквите в София, години наред в Черната джамия, днешния храм „Свети Седмочисленици“. В църквата е пял чинно – според Канона. Обаче на празник, на людски сбор, на оброк – дядо ми обичал да запява по-инакви песни, за Бога пеел, Господа славил, но песента била „карашик“, към народно „биела“...

Една от тези дядови песни я има разработена в настощия сборник, години наред тя се пееше в моето семейство, по празник, на трапеза... Маминият Кършовски род наброяваше петима братя плюс жените и децата, татковият, Драгостиновите – още толкова. По празник на трапеза се събирахме до 30-40 души. И пеехме – ама вдъхновено и с мерак – дядовата „Божа песничка“! От времето, когато съм я чул за пръв път, са минали има-няма 60 лета.

- Тази пролет отбелязахме вашата 70-годишнина. В истински празник се превърна премиерното изпълнение в зала "България" от Софийската филхармония на „Terra Bulgara“. Как се роди тази пиеса?

- Идеята за тази пиеса се върти в главата ми от доста време. В основата е залегнала мелодията на очарователната котленска песен „Дойде си Паню пашата“, известна още като „Мъдрó хоро“. Преди повече от половин век, в час по Народна музика в Консерваторията, проф. Стоян Джуджев, знаменит учен-възрожденец и невероятно слънчев човек, Светла му памет, запя „Грозданкината“. Беше ни пял, впрочем, и друг път. Тогава, запях с него. Учителят зяпна! След часовете ми рече да поостана; да си побъбрим; вече знаеше, че композирам. Поразпита ме какви ги върша; току-що бях написал „Полиморфия“ за пиано, заглавието „кооптирах“ от Пендерецки; Апофтегми“ за глас и ударни; „Додекафоничен Валс“; вече бях „хлътнал“ и по политемпията. С две думи, в онуй славно време на „соцреализма“ бях свърнал право през просото. „Добре. – рече Учителят. – Няма лошо. Интересувай се, гледай напред. Но не отритвай народната песен. Много хляб има още в нея.“ - И отново запя. „Дойде си Паню Пашата“.

Знаех я – от учебника му. Но „на живо“ не бях я чувал; а Учителят като запееше, го къдреше тихичко, хрипливо-дрезгаво, притваряйки очи в унес и блян.- „Важното е да го докараш на макам и кахър! Ама, и да е слънчево!“ – казваше поучително. Страхотна песен. Усетил, че ми се е харесала, на изпроводяк, Учителят рече: „А-а, каква сила блика отвътре! Симфония!“ През всичките изминали годинки от тогава насетне, тая песен ми е бръмчала в главата. А споменът за реченото от Стоян Джуджев все не ми даваше мира. И тъй, след половин век, най-сетне събрах кураж и реших да се опитам отново да я запея.

-„Драгостин Фолк Национал“ участва през май в един грандиозен фестивал – Московския Пасхален фестивал с „Верски песни“. Как беше приет Вашия авторски прочит?

Ние участвахме по покана на маестро Валерий Гергиев – голям диригент и ръководител на Мариинския театър в Санкт Петербург, който дълбоко е свързан с този фестивал. Пяхме в тържествения гала-концерт на това значимо събитие в културния живот на Русия. Фестивалът продължава 32 дни и се провежда в 145 града на Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Литва, Украйна. Много от концертите в афиша са благотворителни - изявите се провеждат в домове за ветерани, санаториуми, болници и детски приюти. По традиция много от концертите се провеждат в църкви. Нашият хор изнесе самостоятелни концерти в храм "Вознесение Господне", в Троицкий храм, посрещнати и благословени от Игумен Никодим и отец Константин.

Връх на изявите ни бе участието в тържествения гала-концерт в зала „Чайковски“, която беше изпълнена до краен предел и ни възнагради с нестихващи бурни аплодисменти и викове „Браво!“. Композиторът Максим Дунаевски каза за нашата изява: „Неповторимо културно събитие! Шеметна музика! Какъв дух, какво лъчезарие! С тези съвършенни божествени гласове гениалната музика на Стефан Драгостинов докосва небето!" и аз му благодаря за това.

"Драгостин Фолк Национал" има издадени 11 компактдиска с над 700 минути музика от мащабния проект „Антология на българския музикален фолклор” – Звукови икони на България (Sonic Icons of Bulgaria) - музикалните албуми Рофинка, Саракина, Галунка, Дунавска музика, Любовна приказка, Коледна звезда, Притури се планината, Милойка, Слънчова сватба, Грозданка, Шинка. Целта на проекта е да бъдат събрани песни от различни региони на България, пресъздадени чрез авторския поглед на Стефан Драгостинов и да се съхранят чрез звукозаписа.

Всеки диск съдържа уникална приказка за българския фолклор, а обложките на поредицата са украсени с картини на първомайстори в българското изобразително изкуство, като Борис Георгиев, Васил Стоилов, Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Иван Милев, Христо Станчев, Иван Ненов… Звукозаписите звучат по радиостанциите в цял свят и са на върха на класациите.

Билетите за концерта на Ансамбъл „Драгостин Фолк Национал“ в Градската художествена галерия на 26 юни са в продажба. Цените са от 5 лв. и могат да се купят от касата и сайта на ФКЦ.

Билети за събитията от програмата на ММФ „Варненско лято“ 2018: за концертите - на касите на ФКЦ и онлайн на www.fccvarna.bg, за „Опера в Летния театър“ - на касите на Летен театър, Опера Варна и онлайн. Продажба на билети в деня на събитията - на място преди събитието.  

ММФ „Варненско лято“ 2018 се организира от Община Варна в партньорство с Министерството на културата и НУИ „Добри Христов“ и със съдействието на Градска художествена галерия " и Италианския културен институт. Фестивалът се реализира с подкрепата на „Солвей Соди“, „Кока-Кола България“, „А1“, „Фрапорт“, хотелите „Капитол“, „Черно море“, „Модус“ и "Графит", клуб „Ментол“, пиво „Гларус“. Медийни партньори са БНТ, РТВЦ Варна, БНР, Радио Варна и Moreto.net.

Още за програмата на фестивала.