Около 41% от българите, или четирима от всеки 10 наши сънародници, живеят в пренаселени жилища. Това показват данни от анализ на Евростат за състоянието на жилищния фонд в Евросъюза през 2017 г. Средният показател за пренаселеност в ЕС е около 17%, отчита европейската статистика.

Близо 1,1 милиона българи, или около 15 на сто от населението у нас, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, тоест удвояването на домакинствата в един апартамент, е доста често срещано явление сред българите с по-ниски доходи в градска среда.

Случва се често 3 поколения, или около 6-9 членове на едно домакинство, да обитават маломерно жилище от 60-70 квадратни метра.

Освен това около 80% от децата у нас под 18-годишна възраст, както и около 60 на сто от младите хора на възраст 16-29 години, са контингент от домакинства, които живеят в пренаселени жилища.

Процентът на пренаселените жилища у нас в големите градове е около 48 на сто /при 18 на сто за ЕС/, в малките градчета и предградията - около 40 на сто /при 15 на сто за ЕС/ и в селските райони - 33 на сто /при 17 на сто за ЕС/, показват данните на Евростат.

На фона на изключителната пренаселеност на жилищния фонд у нас анализът регистрира и значително висок процент от незаети жилища в градовете и селата, които стоят празни - от общо 3,9 млн. броя единици жилища у нас – около 1,2 милиона, или 31 на сто, са необитаеми и незаети.

В градските райони незаетите жилища са над 650 хиляди (25 на сто от жилищата в градска среда), а в селските райони незаетите жилища са над 560 хиляди, или 43 на сто от сградния фонд по селата. Само в столицата и в София-област незаетите жилища са около 250 хиляди.

Тези диспропорции се обясняват както с намаляване броя на населението у нас през последните години, така и с емиграцията на българите извън страната или вътрешната миграция от селата към градовете, което освобождава много жилища и ги прави свободни и необитаеми.

От 28-те страни-членки на ЕС най-висока пренаселеност е регистрирана в Румъния - близо 50 на сто, отчита анализът на Евростат. Други страни, в които има значителна пренаселеност на жилищата с домакинства, са: Латвия – 43 на сто, България – 41 на сто, Полша и Унгария – по 40 на сто, Словакия – 38 на сто и др.

В противоположния край на скалата най-ниски нива на пренаселеност са отчетени в Кипър – 2,4 на сто, Малта – 2,9 на сто, Ирландия – 3,2 на сто, Белгия – 3,7 на сто и Холандия – 4 на сто. Пренаселеността също е била проблем за по-малко от 10% от населението във Финландия – 6,6 на сто, Германия – 7,2 на сто, Франция – 7,7 на сто, Великобритания и Люксембург – по 8 на сто.

Високи нива на пренаселеност са регистрирани и при съседите ни – Гърция – 40 на сто, Сърбия – 64 на сто, Македония – 68 на сто и Турция – 73 на сто.

През миналата година около 42% от жителите на ЕС са обитавали апартаменти, или 4 от всеки 10 европейци, са обитавали фамилни къщи и една трета – 33 на сто, са имали самостоятелни къщи.

Около 42 на сто от европейците са обитавали свой собствен дом без заем или ипотека, докато други 27 на сто са обитавали жилище със заем или ипотека, отчита Евростат. Други 20 процента от европейците са обитавали жилище под наем.