В сезона на абитуриентските балове и на трескавата подготовка за университетите, младите хора са изправени пред избор. У нас или в чужбина да се ориентират? Ако останат в България, то каква специалност да изберат, за да имат шанс за реализация?

Всичко това е част от един по-голям разговор за скъсаната връзка между висшето образование, държавата и бизнеса.

Поглед навън

Да следваш в чужбина не е евтино, а за много от младежите и самото отделяне от семейството е тежко – особено през първата година. Въпреки това този вариант е все по-популярен, като родители обясняват решението си с по-високото качество на преподаване и възможността децата им да търсят реализация на по-голям пазар.

Така сред най-популярните 5 англоезични университети има по два британски (Ковънтри и Ланкастър) и три холандски (Грьонингенския университет, Хагския университет по приложни науки и „Ханзе Грьонинген”).

Годишните такси варират – от изключително сериозните 10 576 евро във Великобритания, през малко над 2000 в Холандия до 650 евро в Германия или даже безплатно в Дания. „Ако погледнем къде излиза най-изгодно, то в Дания и Швеция е безплатно, но пък стандартът е по-висок. Важно е да са подготвени поне за първата година”, посочи Николай Христанов от консултантска фирма, която работи с български кандидат-студенти.

Винаги се уточнява със семейството дали избраната специалност всъщност е подходяща, защото понякога структурата на програмата е трудно съвместима с желанията и талантите на детето и неговите родители.

За университет в чужбина се кандидатства само по документи – академична справка, мотивационно писмо, препоръка от учител и сертификат за владеенето на език. Някои университети допълнително провеждат и интервюта с кандидатите.

Проблемите у нас

За тези млади българи, които решат да учат в родината, въпросът за реализацията е по-тежък. Той касае както тях, така и работодатели, които настояват за сериозни промени в план-приема, за да има повече инженери за празните работни места и по-малко безработни юристи.

„Рейтинговата система показва, че инженерите през първите 5 г. имат по-високи доходи от юристи и икономисти. Не става дума за ИТ сектора, където разликите са в пъти, става дума за инженери електротехника, електроника и автоматика (1300 лв.), машинно инженерство (1200 лв.), металургия (1600 лв.). При специалност „Право” е 1057 лв., а „Икономика” – 1172 лв.”, коментира в студиото на „Тази сутрин” Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„Равнището на университетите е такова, каквото е равнището на студентите. Имаме 40% функционално неграмотни сред 15-годишните, в същото време имаме толкова места за първокурсници, колкото са абитуриентите т.е. искаме тези 40% неграмотни да станат висшисти. Имаме ½ от завършилите висше, които се реализират на позиции, които не изискват висше образование, което е едно прахосничество на обществен ресурс, понижаване на качеството на висшето образование”, допълни той.

Според него план-приемът по хуманитарни и обществени науки трябва да се намали наполовина, за да е съобразен с изискванията на пазара. На този фон ни трябват повече инженери.

„Ние ще стигнем до ситуация, в която едва ли не сега ще произвеждаме инженери, след 10 г. като се напълним с инженери, ще произвеждаме социолози”, коментира ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев.

Той също посочи, че преструктуриране е нужно, но то не трябва да следва само и единствено изискванията на пазара.