България ще достигне средния ръст на доходи в ЕС чак през 2042 година, ако сегашният ръст се запази. Това сочат данни от доклада на Институт "Отворено общество".

И в тази класация България е първа в ЕС, но отзад напред, съобщи money.bg. След нас в региона се нареждат само останалите страни от региона.

На последно място е Босна и Херцеговина, която със сегашния си темп на ръст на доходите би достигнала средния такъв в ЕС чак през 2071 година. След нея се нареждат Черна гора (2074 година), Македония (2091 година), както и Албания и Сърбия, които ще достигнат това ниво далеч след 2100 година.

Отличник в Централна и Източна Европа е Чехия - страната ще достигне 90% от средноевропейските доходи още през тази година, а следваща в клуба ще е Словения - след едва три години.

На северната ни съседка Румъния ще отнеме десет години - с 14 по-малко, отколкото на нас.

Старшият икономист в Института "Отворено общество" Георги Ангелов посочва обаче, че затова е нужно Букурещ да запази настоящите си извънредни темпове на икономически растеж, което е малко вероятно.

Гражданите на Литва ще постигнат тези доходи през 2025, а в Словакия с година по-късно. За Латвия и Полша този срок е 2030, а на опашката, но все пак пред България, са Естония (2034 г.), Унгария (2035 г.) и Хърватия (2041 г.).

"Във всеки случай, съдейки от последните две десетилетия и текущите темпове на растеж, настигането на доходите за новите страни членки изглежда съвсем реалистично в обозрими срокове. Когато това се случи, Европа ще изглежда по съвсем различен начин. Тази перспектива трябва да се има предвид когато се обсъжда бъдещето на ЕС и следващата финансова рамка на съюза. Защото новите страни членки все още се нуждаят от подкрепа, за да се измъкнат от бедността", се посочва в доклада.

Тенденцията за намаляване на разликата в доходите се забелязва устойчиво в последните две десетилетия. През 2000 г. съотношението на БВП на човек между най-богатата и най-бедната страна достига пик от 5.4, но оттогава постоянно намалява и е спаднало повече от два пъти, до 2.6 през 2016 (и най-вероятно под 2.5 през 2017 г.).

Съотношението между средния БВП на човек в ЕС и в най-бедната страна също показва устойчива тенденция на намаление от 2000 г. насам. Докато през 2000 г. най-бедната страна е близо четири пъти по-бедна от средното, през 2016 г. вече е два пъти по-бедна. С други думи, разликата в доходите се е стопила наполовина за десетилетие и половина.

В 19 от 22 години новите страни-членки изпреварват старите по икономически растеж. При това, разликата в темповете е значителна - докато старите страни членки на ЕС отчитат средногодишен растеж от 1.2% за периода 1996-2017 г., новите страни имат три пъти по-висок растеж, средно 3.8%.