57 на сто от запитаните или над 3 млн. души играят лотария, макар и с различна честота. 5 на сто от анкетираните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв. месечно за такъв тип игри. Данните на от проучване на „Галъп интернешънъл”.

19% пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1,8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.

43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лв. на месец.

На този фон лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% пък искат всичко да остане както досега, а останалите се колебаят.

Високо е и желанието за прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са много и това трябва да се прекрати. Това е още един израз на нарушеното усещане за справедливост.

В същото време ясната позиция на прокуратурата по казуса с Желяз и останалите българи, търсени в САЩ (заявена още в средата на месеца), печели симпатии за прокуратурата и главния прокурор – мнозинство от 60% одобрява това, че прокуратурата не потърси задържане на всяка цена за Желяз и другите.