Православната църква празнува християнския празник Цветница, наричан още Връбница. Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки, сякаш отново посрещат своя Спасител. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

„Обичам те!”. „Украсявам твоя живот”, „Никога няма да те забравя”, „Пази се”, „Изпитвам респект към теб”. Това са все послания и значения, които хората са се опитали да припишат на цветята, пише женското списание Hera.bg. А всъщност тези растения са съвършената част от планетата ни, естественият бисер в еволюционната верига. Те са най-красивият начин да изразим възторга си от емоциите – любов, несигурност, прошка, привързаност, благодарност. Чрез цветята от дълбока древност хората са изразявали радостта си от празниците, от идването на топлия сезон, от пробуждането на природата. Така е по света, така е и у нас. И въпреки, че Цветница идва от езическите празници на прабългари и траки, Християнството успешно се напасва и слива с него.

Божура, Елица, Цветан, Теменужка, Жасмина, Върбан, Цветелина – море от имена на хора, които ще почерпят седмица преди Великден – на Цветница. Казват, че една пета от българите носят имена на растения. И именниците, и всички останали християни имаме чудесната възможност в последния от цикъла пролетни празници преди Великден да си вземем осветена клонка върба от църквата. Защо точно тогава, защо върба и защо ще ни пази тази клонка?

Пищна и наситена с много символика е обредността на този ден, познат и под името Връбница, Момина неделя, Вая, Куклинден, Палмова или Цветна неделя.

Официално Православната църква ни припомня посрещането и влизането на Исус Христос в Йерусалим. В неделята преди Пасха (на еврейски – избавление) той дошъл във Витания и възкресил от мъртвите Лазар. Веднага на следващия ден Божият син потеглил за Йерусалим и навсякъде по пътя хората го срещали в знак на благодарност с цветя, зелени клонки с бели цветове и палмови листа с възгласи „Осанна! Благословен идващия в името Господне!”. И така вече повече от две хиляди години християните продължават празнуването на този ден.. Богослужението започва още вечерта преди Цветница. Вместо палмови клонки, хората берат като символични заместници върбови, откъдето идва и едно от имената на празника. Тези клони се отнасят у дома и се слагат до иконата, пазят през цялата година и носят здраве и изцеление. Малки деца и млади булки се причестяват в храма. В някои краища на страната се прави курбан. На този ден Българската православна църква позволява консумацията на риба, въпреки, че още сме във времето на Велики пости.

Освен църковна, Връбница има и народна обредност, свързана с тази на Лазаровден. Момите, които са лазарували предишния ден се събирали на реката и изпълнявали обичая „кумичене”. Хората в Североизточна България вярват, че на този ден Господ разпускал умрелите и душите им бродят по земята чак до Спасовден. Затова и до днес по-възрастните жени в тази част на страната раздават жито и питки за помен на умрелите си близки.

Цветница е плаващ празник. Тази година (2018) той е на 1 април, неделята преди Великден. След Връбница започва тежката Страстна седмица на Христовите страдания.