Тази нощ в 3.00 часа, в България и в още куп държави по света преместихме стрелките на часовника с час напред. С това преминахме към лятно часово време.

Промяната на часа за първи път е извършена в България на 1 април 1979г. От тази дата до днес, всяка пролет (през последна неделя на месец март) преминаваме към лятно часово време, а през последната неделя на октомври се връщаме към астрономическото време.

В днешни времена обаче, класическият часовник е по-скоро бижу отколкото уред за измерване на времето. Повечето от нас разчитат на часовника на мобилния си телефон.

Малцина от нас обаче знаят, че не малка част от мобилните телефони, електронните часовници, както и компютрите извършват смяната на часа автоматично.

Отваряйки очи в днешния ден настава объркване. Колко е часа в действителност? Трябва ли да си сверим часовника? Добрата новина е, че днес е неделя и час напред или назад не е от особено значение.

Любопитен е фактът, че по света има страни, които никога не са приемали практиката с промяната на часа - почти цяла Африка, Югоизточна Азия, Венецуела, Ирак. Някои пък са го правели, но вече не виждат смисъл - като Индия, Бразилия, Китай, половин Австралия и щата Аризона, Русия.

Лятното часово време е система, изработена да спестява от дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

39 години след първата смяна на часа и въвеждане на лятното часово време икономистите са категорични – въртенето на стрелките не носи никакви значими икономии на енергия. И ако има такива, те са около един процент.

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан - 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015). В периода 2011-2014 Русия остава целогодишно на лятното часово време, но след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев, правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и части от Украйна (областите Донецк и Луганск). Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и т.н. "Севернокипърската турска република" (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част действа т.нар. "Малайзийско часово време").

През 2007 Венесуела въвежда собствена часова зона като с декрет на тогавашния президент Уго Чавес, времето се измества с половин час назад. Канадската провинция Нюфаундленд също има половин часова разлика спрямо другите провинции по атлантическото крайбрежие на страната.

В началото на 2018 г. в Европейския парламент се водят дебати по отмяна на лятното часово време на територията на целия Европейски съюз, като се обсъждат икономическите ползи, но и вредите за здравето от смяната на времето.