Световната икономика може би расте твърде бързо. Финансови министри и централни банкери от Г20 се събират през следващата седмица в Аржентина по време на най-широкия и силен икономически растеж от 2011 година и дни, след като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие повиши прогнозата си за световния растеж до 3,9 процента през тази година.

За централните банкери и инвеститорите основните въпроси включват колко бързо бързо може да расте светът - и дали въобще искат това, ако възможно прегряване означава бум на инфлацията, последван от нова криза, пише Bloomberg.

Глобалната икономика е растяла с 3,9 процента или повече осем пъти от 1990 година насам, а HSBC Holding Plc посочва, че всеки път, когато (почти) всички икономики растат заедно нагоре, това е последвано от шок. Пикът от 5,6% през 2007 година бе последван от финансова криза година по-късно.

"Когато много страни растат силно, тогава глобалната икономика е най-уязвима заради повишените лихви и финансовите рискове", казва Стивън Кинг, старши икономически съветник в HSBC.

В изследване на 50 икономики, публикувано миналия месец, Кинг наблюдава, че дълговата криза удари САЩ през 1990 след период на силно световно търсене. А пазарите на облигации се сринаха през 1994 година след друг период на силен растеж.

Следващият бум дойде през 1997 година - точно преди кризата в Азия. Световната икономика растеше силно между 2004 и 2007, а точно след това ни удари финансовата криза.

Вече има значи, че може би достигаме пика на този цикъл. Федералният резерв и редица други централни банки затягат паричната политика, Китай намалява тегленето на заеми, а Тръмп въвежа мита. Според Citigroup Inc. основните икономики вече изпускат прогнозите и растат с по-бавен темп

"Въпреки че слънцето все още грее над световната икономика, вече има повече облаци на хоризонта", казва Кристин Лагард, директор на Международния валутен фонд. "Спомнете си за растящите притеснения от напрежение при търговията, скорошният скок на волатилността във финансовите пазари и по-голямата несигурност в геополитиката".

Страхът от търговска война ще бъде високо в дневния ред в Буенос Айрес. Bloomberg Economics изчислява, че подобно събитие може да изтрие 470 милиарда долара от световната икономика до 2020.

Инвеститорите засега изглежда се успокоиха. Световните акции се сринаха през януари заради притеснения от ръст на инфлацията в САЩ, но последващи данни ги опровергаха.

Икономистът Андрю Кейтс от Nomura Holdings Inc. успокоява клиентите си, като посочва, че има сегашният цикъл е далеч от узряване, тъй като ниските нива на безработица и по-силното търсене ще накара компаниите да инвестират, да подобряват продуктивността си, което ще позволи на икономиката на света да продължи да се разширява.

В САЩ данъчната реформа и правителствените харчове повишават търсенето, но това в крайна сметка може да накара Фед да повиши лихвите по-агресивно, което може да предизвика нов срив на финансовите пазари.

Но рисковете не са само за САЩ. Политическата нестабилност в Европа накара JPMorgan Chase & Co. да намали прогнозата си за растеж в еврозоната за това тримесечие до 2,5 процента от 3,5% по-рано.

"Рисковете пред растежа изглеждат балансирани в краткосрочен план", казва Пол Мортимър-Лий, главен пазарен икономист в BNP Paribas SA, въпросът "не е дали тази година ще е добра - защото тя най-вероятно ще бъде много добра, а кога световната икономика ще се забави и при какви условия".