От авангардни скенери на ДНК баркодове до мобилни приложения, идентифициращи незаконните продажби на диви животни - природозащитниците са готови да използват най-модерните високотехнологични инструменти в борбата си срещу трафикантите на животни в Индонезия.

Разпростиращи се на повече от 17 000 острова, гъстите тропически гори в Югоизточна Азия се гордеят с някои от най-високите нива на биологично разнообразие в света - от люспести панголини до застрашени орангутани. Но богата на видове флора и фауна поставя Индонезия на фронтовата линия по отношение на незаконната глобална търговия, от която престъпниците печелят средно 23 милиарда долара годишно, а животинските видове изчезват все повече и повече.

За да се справят с проблема, природозащитниците са започнали да използват съвсем нови приспособления за защита на рядката и застрашена дива природа на архипелага.

"Без съмнение (технологиите) са може би един от най-големите ресурси, с помощта на който „добрите момчета“ могат да победят лошите", коментира за АФП Матю Причет от фондацията за борба с трафика „Фрийлнед Фаундейшън“.

"Престъпниците, които стоят зад незаконната търговия с диви животни, са големи организирани синдикати, които са изключително вещи в занаята", допълни той. За да изравнят силите си с големите трафикантски групировки, сега активистите се възползват от типа технологии, използвани някога в борба с наркокартелите и престъпниците.

Така например, Дружеството за опазване на дивата природа (WCS), което работи с индонезийските власти за спиране на престъпленията срещу дивата природа, използва компютърен софтуер, за да локализира престъпните мрежи и да извлече данни от прихванатите им електронни устройства.

„Международната организация за спасение на животните в Индонезия“ (IAR) пък изследва доказателствата от „местопрестъпленията“ с помощта на ДНК баркодове - таксономичен метод, който разчита на кратки генетични поредици, за да идентифицира различните видове.

Тъканните проби от конфискувани животни могат веднага да бъдат сравнени с базата данни на съхраняваните генетични кодове и по този начин да се направи безпогрешно разграничение между видовете и подвидовете - не всички от които могат да бъдат застрашени. Именно заради ефективността на метода, от IAR изграждат в момента подробна база данни на различните видове бавни лорита - безумно сладките, но и отровни примати, които в момента са на ръба на изчезването, тъй като се използват в традиционната китайска медицина.

"Ако имаме животни с известен произход и имаме животни, които се появяват в Джакарта, например, можем да сравним генетичните проби. Оттам можем да локализираме „горещите точки“ за лов и да разкрием търговските маршрути", изяснява Кристин Рател, програмен съветник на организацията.

Въпреки множеството закони, целящи да защитят дивата природа на Индонезия, горските рейнджъри и полицията не разполагат с достатъчно ресурси и нямат специализирани научни познания,за да се справят сами, казват експерти.

Затова откриването на трафикантите често се оставя на НПО-тата, които следят постоянно пазарите за диви животни и социалните медии (където също се продават застрашени видове), провеждат разследвания и след това уведомяват полицията.

"Това, което много хора не осъзнават, е, че полицейските служители не са биолози. Може да има някои от тях, които са се специализирали, но ние говорим за 25 000 до 30 000 вида по целия свят, които са защитени от международна търговия", подчерта още Рател.