Благодарение на изпратените от космическата сонда Juno данни, учените успяха да научат някои неща за вътрешната структура на най-голямата планета в Слънчевата система - Юпитер, съобщи НАСА.

Едно от нещата, които станаха известни, е, че атмосферните потоци проникват в планетата значително по-дълбоко от по-раншни предположения - на около 3 хиляди километра. В този слой е съсредоточена около един процент от масата на Юпитер.

"За сравнение: атмосферата на Земята е не повече от една милионна част от нейната маса", уточнява Йохай Каспи от института "Вайцман" в Израел.

Оказва се, че под този слой Юпитер се върти почти като твърдо тяло. Сондата е успяла да събере и информация за ставащото около полюсите на планетата.

В северната част на Юпитер централният циклон е заобиколен от осем други с диаметри от 4000 до 4600 километра. Аналогично явление е регистрирано и на южната част на планетата.

Там около централния циклон има още пет, но те са с по-големи размери - от 5600 до 7000 км. Въпреки че тези циклони са много близо, те не се сливат.

"В цялата Слънчева система няма друго подобно явление, което да познаваме", подчертава Алберто Адриани от Института по космическа астрофизика и планетология в Рим. В четвъртък списание "Нейчър" (Nature) публикува четири статии, посветени на изследванията на Юпитер.