Външните министри на Европейския съюз не постигнаха договореност във връзка с предложение на Европейската комисия за насърчаване на разширяването на Общността към Западните Балкани, които все още са белязани от етническите войни, водени през 1990-те години и имащи репутация, където се шири беззаконието, съобщава "Ройтерс".

Срещайки се в България, външните министри на ЕС обсъдиха за първи път плана на Европейската комисия, който определя 2025 г. като цел за присъединяването на Сърбия и Черна гора към Общността.

Унгарският външен министър Петер Сиярто бил "много разочарован" от тази цел, изтъквайки, че първите две страни от общо шестте от Западните Балкани трябва да бъдат приети още през 2022 г.

"Смятам, че 2025 г. е много късно и те заслужават много по-бърз път за интеграция", изтъкна Сиярто пред журналисти, подчертавайки, че влизането в ЕС ще помогне за облекчаване на напрежението между съседите в регион, който се намира в "задния двор" на ЕС.

Ала Германия, водещата сила в ЕС, гледа с голяма неохота на това, като посочва недостатъците от гледна точка на върховенството на закона в новите страни членки - от България и Румъния, до Полша и Унгария.

"Току-що бях в Сърбия, а в Косово положението е изключително трудно. Ще говорим честно за това днес", изтъкна германският външен министър Зигмар Габриел.

Отказът на Сърбия да признае независимостта на бившата си провинция Косово, която беше призната от повечето страни членки на ЕС, макар и не от всички, е само един пример за тежките регионални спорове, които застрашават интеграцията на Западните Балкани в ЕС.

Европейските дипломати изтъкват, че корупцията и мощните престъпни банди, които контрабандират оръжия, наркотици и мигранти през европейските граници, оглавяват дълъг списък от проблеми, с които шестте страни от Западните Балкани, кандидатки за ЕС, трябва да се справят, ако някога изобщо бъдат допуснати в ЕС.

Полша, Италия и Австрия са сред другите страни от ЕС, които се обявяват за засилване на опитите за отваряне на Общността към Западните Балкани, които са обект на засилващото се влияние на Русия и Китай.

"Кой ще бъде първи в Белград - Китай или ЕС? Това е, срещу което трябва да противодействаме, тъй като е нашият "заден двор", изтъкна външната министърка на Австрия Карин Кнайсел.

Българският премиер Бойко Борисов заяви, че ще бъде домакин на ръководителите на страните от Балканите на 1 март за разговори с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за изграждането на нови магистрали и жп линии за подобряване на връзките с ЕС.

Ала външният министър на Словения Карл Ерявец смята, че дори 2025 г. "не е реалистична" като цел, изтъквайки, че страните от Западните Балкани ще се нуждаят от повече време, за да разрешат споровете си и да изпълнят критериите за влизане в ЕС.

Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан също беше предпазлив. "Ясно е, че има условия и че тези условия са задължителни", охлади страстите той.