Народният съд е един политически процес за разправа с политическите противници. Не може да го реабилитираме. Да, има виновни, но има и невинни, а при Народния съд всичко е поставено под един знаменател. БСП се увличат и не трябва да се занимават с Народния съд.

Народният съд е една разправа. Там хората са съдени като фашисти, а те никога не са били такива. Единствената цел е да бъдат убити. Какъв фашист е бил известният археолог професор Богдан Филов? Никой от избитите не е споделял фашистка идеология.

Да, сред подсъдимите има германофили, има хора, които са искали с помощта на германското оръжие да се преодолеят негативните последици за България от Версайската система /1919 г./, част от която е и наложеният на страната ни несправедлив Ньойски договор.

Народният съд не бива да се оправдава. Тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил – решиха да накажат военните престъпници, но нека да преброим в кои държави колко са убити.

В Германия по време на Нюрнбергския процес, на който бяха съдени главните виновници за касапницата във Втората световна война, имаме 12 осъдени на смърт. Има естествено и други процеси в Германия, но в никакъв случай броят на осъдените и убитите там не стига тази внушителна бройка на убити, която имаме в България – над 2730 души. Отговорността може да е колективна, но вината е лична.

По присъди, издадени от Народния съд, са избивани цели правителства. Историческите извори ни дават най-точна картина за тези трагични събития след 9 септември 1944 г.

Да вземем спомените на Върбан Ангелов, който е обвинител по време на Народния съд. В нея се описва срещата на Ангелов със силния човек по онова време Трайчо Костов, който го пита колко глави трябва да паднат. Ангелов отговаря най-добре четири глави – на председателя на парламента, на двамата заместници и секретаря, на което Костов отвръща: не, трябва най-малко половината да бъдат екзекутирани. В резултат десетки депутати са избити.

Акад. Георги Марков, историк. Анализът е направен за БГНЕС