Напоследък покрай стремежа към здравословно хранене, палмовото масло е низвергнато като продукт, който води до сериозни проблеми на сърдечно-съдовата система.

Дали това е справедливо обвинение?

От гледна точка на човешкото здраве, никое изследване не е доказало вредата на палмовото масло.

Фактите са, че то е богато на наситени мастни киселини /50%/, най-вече палмитинова киселина, която „приемана в големи количества“ предизвиква склероза.

Ако консумацията му надвиши 8% от източниците на енергия за организма, това допринася за отлагането на мастни депа по вътрешните стени на артериите и така се увеличава риска от тяхното запушване. Според експертите проблемът обаче не е само в палмовото масло, а в небалансираното хранене като цяло, където наситените киселини са в излишък – колбаси, мазни сирена, както и самото палмовото масло.

Все пак не е необходимо да бъде съвсем изхвърлено от чиниите. Именно неговите мастни киселини са причина то да има и някои положителни качества като това, че не гранясва и е устойчиво на високи температури. Производителите на палмово масло изтъкват и наличието на каротиноиди и витамин Д, но за съжаление техните доводи нямат особена тежест, тъй като става въпрос само за нерафинираното палмово масло.

В хранително-вкусовата индустрия обаче се работи с рафинирано палмово масло /многолистни теста, пастети, пици, маргарин и др/, където витамините изобщо липсват. Проблемът би бил решим – просто намаляване на храните, които го съдържат, ако не беше още един факт срещу този продукт. Заради засаждането на палмови масиви, се провежда масова сеч на дъждовни гори в Югоизточна Азия.

Засегнати са редица животински и растителни видове, а негативното въздействие върху климата е неоспоримо. Всичко това, като се има предвид, че хранителните качества на палмовото масло са по-скоро нищожни. Парадоксът е, че продукт, който се отрича като вредна храна от едни, осигурява храната на други. Стотици малки стопанства в Азия и Африка разчитат на добива на палмово масло, за да се изхранват.