Еврокомисията обяви новия месечен списък на държавите нарушителки, които не спазват общото законодателство на ЕС, пише в днешния си брой вестник Сега. България, която в момента играе важната роля на европредседател, фигурира като нарушителка на 7 директиви и един регламент, засягащи пазара на ток и газ, европейската заповед за разследване, правото на адвокат, защитата на географски наименования и др. Сферите на нарушенията ясно показват, че управляващите в България бавят истинската либерализация на енергийния пазар, не улесняват битката с престъпността и нехаят за изоставането на страната в разпространението на бързия интернет.

Неспазването на Директивата за намаляване на разходите за високоскоростен интернет ще коства на страната глоби от 40 000 лева на ден. Тази е най-напредналата наказателна процедура. България трябваше да я пренесе в националното законодателство най-късно до 1 януари 2016 г. Забавянето е непростимо и необяснимо, защото директивата урежда важни и полезни неща - например когато се правят ремонти на сгради и тръби или се полагат нови трасета, канали и кабели за ток, вода, парно, природен газ, това да се използва и за изграждане на мрежа за широколентов интернет, което би спестило и разходи, и време.

Според евродокумента всички нови, както и обновяваните сгради задължително трябва да се оборудват с физическа инфраструктура, позволяваща всеки апартамент, офис или кабинет да получи достъп до широколентов интернет. Това би трябвало да се прилага и за блоковете, участващи в "безплатното" саниране. Друго евроизискване е всяка страна членка да съкрати до 4 месеца сроковете за издаване на разрешителни за изграждане на електронни съобщителни мрежи или за разполагането на нови мрежови елементи.

През август миналата година транспортното министерство обеща да сложи край на честото разкопаване на улици заради редуващи се ремонти на различни тръби и друга подземна инфраструктура. Цялата информация за съществуващи мрежи и бъдещи разширения, планирани от доставчиците на ток, парно, вода, природен газ, интернет и т.н., ще бъде събрана в Единна информационна точка (ЕИТ) - електронна платформа, базирана на геопространствени данни и финансирана с европари. Идеята бе, когато община реши например да започне ремонт на улици, чрез портала тя да може да отправи покани към различните мрежови оператори - топлофикация, телеком, ВиК и т.н., да се включат, ако имат интерес, и да споделят разходите по разкопаването. Голямата засечка е свързана тъкмо с неприлагането на евродирективата, която казва, че трябва да има ясно разписани правила как да става това партньорство. Строителните работи за прокарване на трасето представляват до 80% от всички разходи за изграждане на мрежа за скоростен интернет, твърди Еврокомисията. А тъй като България вече трета година не може да превърне полезната директива в собствен закон, сега е заплашена от дело в Съда на ЕС и от жестока глоба - по 22 226.40 евро на ден (около 40 000 лева).

Брюксел вчера отправи последно предупреждение към София заради "непълно прилагане" на директивите за тока и природния газ, което спъва конкуренцията. България има срок от два месеца да се поправи, в противен случай Еврокомисията ще отнесе и този казус към съда на ЕС.

ЕК постави ултиматум на България и заради директивата за европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси, според която всяка държава трябва да признава и съответно да предоставя доказателства срещу уличени в престъпление по искане на друга страна членка по същия ред, по който го прави за собствените си служби. И тук срокът за взимане на мерки е двумесечен.

В рамките на друга наказателна процедура ЕК е изготвила мотивирано становище, с което приканва България да обясни как осигурява на обвинените в престъпления правото на достъп до адвокат. В ЕС всеки заподозрян има право на справедлив съдебен процес и на защита, отбелязва комисията.