Злоупотребата със сол води до слабоумие и предизвиква инфаркт, защото солената храна стимулира размножаването на имунни клетки, блокиращи производството на азотен оксид, жизненоважна молекула за здравето на мозъка и сърцето.

Това се казва в статия, публикувана в списание Nature Neuroscience.

„Получените данни показват каква голяма роля играе храносмилателната система за работата на мозъка. Намерихме поредния пример за това, как храната влияе на нашето поведение и здраве. Той показва как лошите хранителни навици влияят негативно на микросъдовете на мозъка и съдействат за развитието на слабоумие“, заяви Джузепе Фарако от Корнелския университет.

През последните години много медици и биолози започнаха да обръщат внимание на това, че консумацията на големи количества сол значително повишава вероятността от сърдечно-съдови болести, а също така от деменция и други форми на слабоумие при младите и възрастни хора, принадлежащи към най-различни социални слоеве. В това, както отбелязват Фарако и неговите колеги, почти никой не се съмнява, но самият механизъм, по който солта действа на мозъка и кръвоносната система е останал загадка за учените.

Допълнителният проблем е, че човек не може да се откаже от солта, защото съдържащи се в нея натрий и хлор са жизнено необходими за работата на нервните клетки и храносмилането. Фарако и колегите му са опитали да установят, защо употребата на прекалено големи количества сол не помага, а вреди на организма. Те са експериментирали с мишки, които са получили „конска“ доза сол в диетата си, надхвърляща нормалната от 8 до 16 пъти. Няколко седмици по-късно в техния организъм са настъпили резки промени – притокът на кръв в техния мозък рязко е намалял, кръвното налягане се е покачило, а паметта им започнала да отслабва. При това биолозите не са намерили никакви следи от възпаления и други нарушения на кръвоносната система на мозъка, които обикновено водят до подобни последици.

Опитвайки се да разберат, с какво може би е свързан този факт, изследователите са сравнили състава на микрофлората на тези мишки с тази на други гризачи, които са спазвали нормална диета. Оказало се, че солта принуждава определени типове имунни тела да се размножават активно в тънкото черво на мишките. Те на свой ред са произвеждали интерлейкин-17, сигнал за възпаление. Когато той попада в клетката на червото, той потиска производството на важната сигнална молекула, азотен монооксид /NO/. Това вещество ръководи голям брой най-различни процеси в нашия организъм, включително разширяването и стесняването на съдовете и стареенето. Вкарването в организма на голям брой вещества, съдържащи нитрати и други съединения на азота, дори може да забави стареенето и да увеличи продължителността на живота. Съответно понижаването на концентрацията на NO предизвиква маса негативни ефекти, които могат да се ликвидират само по два начина – намаляването на количеството на сол в храната или добавянето в нея на аргинин, от молекулите на който се произвежда NO.