Докато днес често се налага при големи инфраструктурни проекти десетки, а понякога и стотици дървета да се изсекат, то преди близо 100 години основна цел е била залесяването на все по-големи площи в крайградските територии. Свидетелство за активната работа по посаждането на стотици хиляди дървета в териториите около морския град има в брой на Варненски общински вестник от април 1928 година, показа справка на Moreto.net чрез фонда на варненската библиотека.

От написаното става ясно, че в рамките само на няколко години преди това са залесени стотици декари от варненски местности. През 1927 година по нареждане на Министерството на земеделието е извършено засаждане на фиданки „в околностите на курорта „Св. Константин“ и други околности на Варна. За такива бяха избрани оголените и обезлесени баири, намиращи се на север и северозапад от манастира. Също и тия южно от град Варна между шосето Варна-Бургас и Карантината“.

Край манастира са определени и подготвени за засаждане 70 дка, същевременно цялата местност е оградена с плет. Така през есента на 1926 година са засадени 62 хил. акациеви фиданки и 2500 бора. През пролетта на 1927 година своето място са намерили още 75 хил. акации и 8 хил. бряста, 7 хил. черни бора, 7 хил. бели бора, 4600 халепски бора и 1000 тополи, липи и други. В местност „Мара сарта“ край Варна са засадени през есента на 1926 година 72.5 хил. фиданки и 3500 халепски бора. През пролетта на 1927 година са засадени 88.7 хил. фиданки акация, 9 хил. бряст, 8 хил. черен бор, 500 халепски бор и 1500 топола, явор и други.

Новопосадените фиданки по онова време в околностите на манастира „Св. Константин“ са над 167 хил. на 262 дка, а в околностите на Варна 196 хил. на 290 дка. Допълнена е и създадената през 1924 година борова култура от 65 дка в същата местност.

„От употребените за залесяване и засадени фиданки само около 100 хил. са произведени от варненски общински горски разсадник, а всички останали са изпратени по нареждане от Министерството от други разсадници. Засаждането на фиданките е извършено в редове и дупки от надничари-мъже за сечене и накопаване на дупки и жени за садене. Надниците са плащани мъжките по 50 и 60 лева, а женските 30 и 35 лева. В един декар са посадени средно 600 фиданки. Залесяването и възобновяването е струвало средно около 264 лева или посаждането на 1000 фиданки е струвало 430 лева, а залесяването на един декар средно 260 лева.“, се казва в статията на вестника.

Посочва се още, че средно 80% от широколистните фиданки са се хванали успешно и около 75% от черния и белия бор. Уточнява се, че почти никакъв процент от халепския бор не е успял да устои. Става ясно, че най-сполучливо е станало залесяването с фиданките, произведени на местна почва.

Работата по разширяването на горския фонд далеч не свършва до тук. В материала се казва още, че след инспекция на експерт от министерството е установена нужда от залесяване и на други райони. Като „Паша-кьой, Франгенския байр, както и местностите към Галата. Освен това се споделя за решение на държавата да отпусне 1.5 млн. лева за залесяване на околностите на Варна.