Чудотворната икона на Пресвета Богородица се намира в старинен храм „Успение Богородично“ в град Варна.

Храмът, познат на варненци като „Малката Богородица“ е един от най-древните в престолния град на Варненска и Великопреславска епархия, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Построен е преди повече от 400 години и се отличава със своя старинен архитектурен стил. Впечатляващ е богато украсеният иконостас и изящните храмови икони.

Съществуват множество свидетелства за чудодейно изцеление на християни, които отправят молитви към Пресвета Богородица, пред нейната чудотворна икона. Глухонямо дете е започнало да говори и чува. Жени, на които лекарите са заявили, че нямат възможност да раждат, са имали рожби, които са кръщавали в този храм. Черквата е градена през 1602 г.

В местността Аязмото в клоните на един бряст неизвестен българин открил икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората се решили да я снемат и занесат във Варна. И сега станало чудо, когато воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена от млад българин.

Впечатлени от чудото, хората решили, че където спрат воловете на българчето, там ще построят черква. Случило се до площада в тогавашния център на града. По време на робството всички християнски храмове се градели почти тихомълком и така, че да не бият на очи. Не можели да са над два метра и това е причината храмът да е вкопан ниско в земята.

По време на строителството се оказало, че и в миналото тук е имало малка черква. Първоначално основният кораб бил широк 7 метра и дълъг 8 метра. През 1640 г. след пожар черквата е възстановена и разширена, като с годините се оформя сегашният й вид.

До 1914 г. тя е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924 г., след идването на българския й настоятел е отворена отново.

Особено интересен е иконостасът на "Малката Света Богородица". Според историческите данни той е направен през 1896 г. Изработен е от тъмно дърво, вероятно орех или кипарис, наситен с православни символи и богато орнаментиран. За съжаление майсторът на този шедьовър е неизвестен, но рисунъкът напомня дебърската школа. Иконите в черквата са истинско съкровище и малко храмове могат да се похвалят с такова богатство, твърдят експерти.

Единственото противоречие с църковните предписания е, че повечето ликове на светците гледат на юг, а не на запад. Легендата разказва, че когато за пръв път донесли иконата на св. Богородица Чудотворна, я поставили на източната страна. Сутринта, незнайно как тя била на северната. Това се повторило няколко пъти, докато накрая миряните решили да я оставят там, където я отнася провидението. Миряните приели да нарушат канона, но не и Божията воля.