Диана Тодорова, етнограф: Хлябовете, посветени на Бъдни вечер, са с мотиви от земеделието, животновъдството или дома на стопаните
 
Навечерието на Бъдни вечер минава в подготовка за вечерната трапеза. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна Диана Тодорова, уредник в Етнографския музей във Варна. „Това е последната постна вечеря, ястията трябва да бъдат нечетен брой – 7, 9 или 11 на брой, защото числата са сакрални за християнството. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което има в домакинството – задължително варено жито, във варненския край това варено жито се нарича коча, варен боб, пълнени чушки, ошав, туршия, мед, орехи, чесън, лук, тиква“, добави Диана Тодорова. Тя каза още, че за тази вечер се приготвят и специални обредни хлябове, които имат различно предназначение. „Тези, които са посветени на самия празник – на Бъдни вечер, трябва да са кръгли, като слънцето, а украсата е във формата на кръст. Изобразяват се също овцете в кошарата или самата кошара, житни класове, кръг, някакъв цвят върху хляба може да се изобрази. Хлябовете, посветени на Бъдни вечер, са с мотиви от земеделието, животновъдството или дома на стопаните. Оттам идват и различните наименования на хлябовете – рало, овчарник, орач“, обясни Диана Тодорова. Отделно се приготвя кравай за коледарите. Той се украсява допълнително с чемшир, на който се слагат върви с пуканки, плодове. Обикновено тези краваи се заместват от възрастната жена в дома, но се украсяват от момата или от млада жена в семейството.
Най-възрастният в дома прекадява, като жарта е сложена на керемида. Прекадяват се всички стаи, не само трапезата, също така стопанските постройки и дворът. Това се прави против уроки и зли сили, както и за плодородие. „Стопанинът разчупва питата, като първото парче се отделя за Света Богородица и се слага на домашния иконостас, след което се раздава на всички в семейството. Момичетата отделят първия залък, който слагат под възглавницата си. Вярвали, че когото сънуват, за него ще се омъжат. Всеки трябва да опита на трапезата от всички ястия, за да му върви през годината. Трапезата не се вдига цяла нощ и по стар обичай тя е поставена върху слама. Това всъщност изобразява пастирската обстановката, в която се е родил самият Христос – върху пълните със слама ясли“, каза Диана Тодорова. По думите ѝ важен момент от Бъдни вечер е и огънят, който трябва да гори цяла нощ. В миналото за огнището на Бъдни вечер са отсичали специално дърво, крушово.
|