Изабел Юпер и комедията „Сувенир“ в лекторски модул в отдел „Изкуство“-Регионална библиотека „Пенчо Славейков“-Варна

На 9 декември от 10.00 ч. почитателите на киното ще гледат филма „Сувенир“ с Изабел Юпер в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, научи Moreto.net. Лекторският модул ще бъде посветен на творческата кариера на актрисата - модератор на срещата е Елица Матеева - критик и театрален режисьор.

„Сувенир” (2016) e филм на режисьора Баво Дефюрн („Северно море, Тексас” ), в който Юпер влиза в ролята на Лилиан, която някога е била „Лора” – обещаваща изгряваща звезда на музикалния небосклон, чиито най-бляскав момент е финала й на второ място след ABBA на конкурса „Евровизия” през 1974 г. Днес всички са забравили за нейния кратък досег със славата и тя работи във фабрика за пастет. Но когато среща 20-годишния боксьор Джийн, животът ѝ се преобръща с главата надолу. Джийн се влюбва в нея и я убеждава, че трябва да се завърне на сцената. Фестивалните отзиви за „Сувенир” са преобладаващо положителни, като повечето споменават лекия тон на филма и отличното изпълнение на Изабел Юпер.

Изабел Юпер е френска театрална и кино актриса, носителка на две награди Сезар, два приза „Златна палма“ на международния филмов фестивал в Кан, две купи Волпи на филмовия фестивал във Венеция и награда на „БАФТА“. Сред най-известните филми с нейно участие, фигурират „Тя“, „Пианистката“, „Плетачката на дантели“, „Виолет Нозиер“, „Церемонията“, „Мадам Бовари“ и „Дамата с камелиите“. По време на дългогодишната си и особено активна кариера, освен във френски, актрисата се снима и в множество чуждестранни филми, сред които италиански, немски, полски, британски, американски, азиатски и сръбски продукции.

За филма си „Сувенир“ Баво Дефюрн казва: „Мисля, че това е историята на една жена, която е станала цинична и песимистка, защото е разочарована от живота. Мечтите и амбициите й, както цялата й енергия са заприличали на спукан балон. Тя се намира в онази жизнена фаза- загубила надежда, а някогашният й оптимизъм е изчезнал-всичко прилича на сянка. Но пък красивото на тази история е, че тази самотна жена е открита от човек, който я приема с всичките й недостатъци. Жената пък поема свеж въздух чрез появата на нов приятел. Тази история въздейства положително и ми се струва, че този филм е за онези зрители, които искат след финала на филма да напуснат салона с усмивка, озарени от щастие.“