Максималният размер на глобата по делото на Европейската комисия срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг може да бъде 330 милиона евро.

Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Не успяхме да стигнем до споразумение с Европейската комисия и оттук нататък вариантът е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на глобата, която Европейската комисия ще определи. Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на Българския енергиен холдинг. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро. Много се надявам да не се стигне до този максимален размер, тъй като, както и Комисията сама отбелязва в част от кореспонденцията, която имаме, това нарушение, е започнало от 2007 година и е продължило до 2014 година. Но от 2015 година, в резултат на предприети мерки от трите дружества, съответно тези нарушения, потенциални нарушения, които Комисията смята, че са извършени, са преустановени. В конкретния случай става въпрос за един вариант на забранително решение, който Европейската комисия предложи и това забранително решение е свързано със сътрудничество. Това сътрудничество се изразява в няколко основни посоки - три са акцентите. Един от елементите е да се признае, че действително е имало такова нарушение в миналото. Това е нещо, по което съответно Комисията предлага за сметка на това сътрудничество, съществува възможност глобата да бъде редуцирана приблизително с до 30%.

Теменужка Петкова каза още, че вариант, подобен на този при делото срещу "Газпром", и свързан с преструктуриране - не е бил възможен: Съществува такъв вариант, но ние не успяхме да постигнем споразумение по отношение на това преструктуриране. Просто смятам, че вариантите, които обсъждахме с Европейската комисия, не бяха в интерес на българската страна. Поради тази причина не успяхме да постигнем такова споразумение. Петкова подчерта, че решението на парламента за непризнаване на вина по делото трябва да бъде спазено: Аз вече казах, че българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено.

Министърът коментира и доклада на БАН за АЕЦ "Белене": Ние искахме да чуем, първо, има ли необходимост от нова мощност на територията на България и региона, след това в рамките на базата на анализите, които БАН може да направи, може ли в рамките на това, което е съществуващото положение, да се върви към реализация на проекта, удачно ли е той да се реализира или не е удачно. БАН даде отговор по отношение на първия въпрос и той е свързан с необходимостта от нови мощности. БАН категорично каза, че след 2030 година не само в България, но и в целия регион ще има дефицит на мощности. Министърът посочи, че окончателно решение по въпроса с централата трябва да бъде взето от българския парламент, като управляващите имат готовност въпросът да бъде разгледан максимално бързо.