На днешна дата - 19 октомври православната църква отбелязва празника на небесния покровител на българския народ Свети Иван Рилски-Чудотворец. Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечители, основател на Рилския манастир, патрон на българските лекари.

Свети преподобни Иван Рилски Чудотворец е смятан за най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ и основател на най-величествения манастир в България - Рилския. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на светеца, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на Светата обител.

На днешния ден за поредна година се отбелязва и Денят на българския лекар. Денят се чества се от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците Свети Иван Рилски.

Според преданието най-великият български светец е извършил много чудеса, както приживе, така и подир смъртта си. Именно заради това и българските лекари са избрали светеца за свой закрилник. На 19-и октомври по традиция се връчва и отличието "Лекар на годината".

Свети Иван Рилски-Чудотворец е роден вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и починал на 18 август 946 г. Живее по времето на цар Борис I и цар Симеон I. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).

До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е овчар. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира "Св. Димитър", под връх Руен. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашеството, той се отдава на пост и молитва, като се установява в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа.

Българският цар Петър I изминава цялото разстояние 500 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля, вероятно обиден от златото, което държавният глава му предлага, като само му се поклонява отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България. След смъртта си през 946 година св. Иван е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран.

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.

През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на Свети Иван Рилски, която се намира в специален ковчег пред иконостаса на църквата на манастира.