Липсата на точни старндарти и връзка между отделните лекари е една от основните причини, болните с рак на белия дроб у нас да търсят спасение в чужди болници. Само през 2016 година над 4000 българи са чули страшната диагноза – белодробен карцином. Късното диагностициране и невъзможността за бърза реакция обаче, все още са причина за сравнително високата смъртност.

И докато в световен мащаб, много държави поемат персонализирано изследване с 5 биомаркера за по-ефективно лечение, тук болните биват изследвани с фибробронхоскопия, използвана още през 70-те години на миналия век. Не се прави и скрининг на активните пушачи, защото изследването с компютърен томограф струва повече от 100 лева. Това коментира доц. Димитър Калев, който е сред организаторите на националната онкологична конференция МОРЕ, предаде репортер на Moreto.net.

Според специалиста, всяко изследване на биомаркерите струва между 50 и 300 лева – цена често непосилна за пациентите. Изследванията се правят само от някои фармацевтични компании в страната, но за да се определи видът на лекарствената терапия. Липсват обаче единни критерии и контрол от страна на държавата.

Затова с надеждата, че най-модерните тенденции в световната медицина все някога ще навлязат и в родната практика, участниците в конференцията на „Златни пясъци“, ще опитат да създадат уникално ръководство за лечение на рака на белия дроб с методите на персонализираната медицина. По-простичко казано, тя включва диагностика на гена на тумора, но и екипна работа при последващото лечение, между различните специалисти – онколози, патолози, пулмолози, молекулярни биолози и други.

„В момента организация, която трябва да действа по един модел, много синхронно, под точно определени ръководства и точни стандарти, не съществува в българската онкология и вместо да помагаме, пречим на пациентите“, коментира доц. Калев.

Той припомни, че ноември е обявен за световен месец за борба с рака на белия дроб. По най-нови данни, в Европа ежегодно около 70 на 100 000 мъже и близо 40 на 100 000 жени се сблъскват с диагнозата. В 40 на 100 000 от случаите болестта води до смърт. В България, над 70 % от пациентите се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5 %.

Късното диагностициране на рака на белия дроб се дължи и на липсата на симптоми и оплаквания в ранните стадии. В между 5 и 15 процента от случаите туморът се открива при рентгенови снимки, правени за други заболявания. Някои от основните симптоми са загуба на тегло, изостряне на хронична кашлица, затруднено дишане с хрипове, отделяне на кървави храчки и болки в гърба.

Основните рискови фактори са активното или пасивното тютюнопушене, замърсяване на въздуха, отравяне с радон, някои химикали и видове радиация, лична или фамилна анамнеза от белодробен рак.