На 4 октомври се навършват 60 години от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята. С този космически апарат, създаден от СССР, започна усвояването на космоса от човечеството, предаде ТАСС.

Работата над създаване на изкуствен спътник на Земята започва в СССР в началото на 50-те години на миналия век. През 1950-1953 г. с разработването на концепцията му се занимава групата на инженер-конструктора Михаил Тихонравов.

През този период академик Мстислав Келдиш от Академията на науките на СССР проучва въпроса за извеждане на спътник в околоземна орбита. Същевременно в ОКБ-1 (Опитното конструкторско бюро 1) на Научноизследователския институт 88 под ръководството на Сергей Корольов се разработва ескизен проект за двустепенна балистична ракета, която би могла да изведе спътник в космоса.

През март 1954 г. конструкторите Корольов и Тихонравов се обръщат към академик Келдиш с предложение за осъществяване на идеята за създаване на спътник. Проектът е одобрен от Академията на науките на СССР.

На 30 януари 1956 г. излиза постановление на Министерския съвет на СССР "За работата по създаването на изкуствен спътник на Земята". Документът предвижда извеждането през 1957-1958 г. в орбита на голям космически апарат с тегло 1000-1400 кг с инструменти за научни изследвания на борда му.

Разработването на апаратура за спътника е възложено на Академията на науките на СССР, проектирането на апарата - на ОКБ-1, а изстрелването му - на Министерството на отбраната на СССР.

Институтите на Академията на науките на СССР обаче не били готови да изпълнят в срок задачата, свързана с разработване на научна апаратура за спътника. Проектът бил застрашен от провал.

През август 1956 г. Тихонравов предложил на Корольов, вместо летяща лаборатория, да бъде създаден в кратки срокове малък апарат, на чийто борд има единствено радиопредавател. ОКБ-1 пристъпва към създаване на космическия апарат през ноември 1956 г.

Първият изкуствен спътник представлява кълбо с диаметър 56 см и тегло 83,6 кг. Корпусът му е създаден от алуминиева сплав. Кълбото включва две полусфери. В едната от тях има две радиопредавателни устройства (основно и резервно), три сребърно-цинкови акумулатора, терморегулираща система, датчици на температурата и налягането.

Космическият апарат е оборудван с 4 антени за предаване на сигнали.