Правителството закъсня с реакцията си на решението на властите в Киев да приемат закон за образованието, който ограничава правата на малцинствата да изучават майчин език. Този коментар направи вицепрезидентът Илияна Йотова по време на деня на отворени врати в президентството. Тя изрази надежда, че украинския президент Петро Порошенко ще наложи вето над закона, в противен случай Украйна може да срещне несъгласието, както на България, така и на Полша, Унгария и Румъния, които имат малцинства там, за присъединяването си към Европейския съюз.

Украинският парламент прие миналата седмица образователен закон, който предвижда ограничава възможностите за изучаване на майчин език. Тепърва той ще бъде предаден на президента Порошенко. Очаква се ако бъде одобрен от него, да влезе в сила през 2021 година. Според вицепрезидента Илияна Йотова от този закон са засегнати не само България, но и Полша, Румъния и Унгария. По думите ѝ като страни членки четирите държавите имат право да възпрепятстват влизането на Украйна в Европейския съюз заради тези промени.

„Знаете, че ако една държава от ЕС наложи вето за приемането на една от страните, тя не може да стане пълноправен член на ЕС. Много се надявам да не стигаме до там“, каза Йотова.

Според нея този закон ще има сериозно въздействие върху потока студенти от Украйна към България.

„Ще се случи това, че децата, които ще искат да учат в българските висши учебни заведения, няма да бъдат равнопоставени, защото няма да говорят добре български език и естествено, че когато не знаеш добре един език, не е толкова силно желанието да учиш във висши учебни заведения на този език“, допълни Илияна Йотова.

Очаква се външният ни министър Екатерина Захариева и колегата й с ресор образование Красимир Вълчев да потърсят обяснение от украинските власти за приемането на този закон след като темата беше повдигната от вицепремиера Красимир Каракачанов.