Около 4000 тона е уловът на рапани за 2016 -а, като за четири години е намалял с 1000 тона. Това каза пред „Монитор“ доц. Виолин Райков от Института по океанология във Варна. Той обясни, че причината за това е намаляването на размерите им заради голямата експлоатация преди време. Търговците предпочитали по-едрите екземпляри, тъй като се преработват по-лесно, а към останалите няма интерес. У нас има редовен улов на рапани от 1994 година насам, като почти целият е за износ. Предназначен е предимно за страни като Корея и Япония.

В сравнение с България в съседна Румъния пък се наблюдава обратна тенденция и уловът на рапани за миналата година е 6000 тона. Голяма част от него пък се изкупува от наши търговци, които след това го препродават. У нас има само няколко фирми, които преработват хищния морски охлюв.

„Изкупните цени не са много високи, но всичко зависи от големината на екземпляра, тъй като се преработват по-лесно. Ние, българите, обаче нямаме култура на хранене към морските деликатеси и затова ги изнасяме за Далечния изток“, коментира доц. Райков.

До 2012 г. пък дънното тралиране за рапани беше забранено, поради ефектите върху морската екосистема.

„Ваденето на този хищник се извършваше само от леководолази, но впоследствие в Закона за рибарство и аквакултури залегна възможността за стопански улов на рапани чрез дънното тралиране с бийм тралове. От 1991 г. Института предлага варианти за отваряне на „прозорци“, като при изчерпване на запасите, зоните се редуват при постоянен мониторинг от експерти. Прилагането на такива мерки може да има дълготраен резултат единствено при ефективен контрол. Все още обаче няма окончателно решение на въпроса за управлението на ресурса от рапани“, коментира и доц. Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси-Варна към Селскостопанската академия. Тя уточни, че изследвания отпреди две години от Албена до Созопол на дълбочина от 20-45 метра са показали ниски количества както на рапана, така и на черната мида.

„Популацията в сравнение с 2013 година наистина е намаляла, като по-големи количества има в района на Балчик и северно от Камчия, както и южно от нос Емине до Созопол“, допълни доц. Петрова.

Според експерти сред причините за намаляване на популацията на черната мида наистина е рапанът, но тя съвсем не е единствена. Фактор и за това са замърсените и непречистени води, които ги унищожават.