От 400 на 450 лв. може да скочи прагът за получаване на семейните помощи за деца. Това се разбра от думите на социалния министър Бисер Петков вчера по време на заседание на парламентарната социална комисия. Пред депутатите министърът на труда съобщи, че в рамките на бюджетната процедура ще се търсят възможности подоходният критерий за семейните помощи за деца да бъде завишен. Според него това е необходимо, защото границата за достъп по помощи трябва да се съобрази с планираното увеличение на минималната работна заплата - от 460 на 510 лева от 1 януари 2018 г. В момента доходният критерий е 400 лева, а според социалното ведомство увеличението трябва да е с размера на увеличението на минималната работна заплата. Това означава скок на прага с 50 лв. - от 400 на 450 лв. Идеята на исканото нарастване е да не се допуска отпадане на работещи семейства с по-ниски възнаграждения от обхвата на семейните помощи за деца, посочи министър Петков. По думите му ще се търсят възможности за увеличение и на самите семейни помощи за деца. Самите те са най-различни видове - еднократна помощ при бременност (150 лв.) и при раждане (250 лв. за първо дете и 600 лв. за второ), месечни помощи за деца до навършване на средно образование (37 лв. за семейства с едно дете, 85 лв. - с две деца) и т.н.

От отговорите на министъра се разбра още, че тази година преговорите за минималните осигурителни прагове са окончателно провалени. Бизнесът бойкотира процедурата заради редица свои искания за минималната заплата и пр., които не са изпълнени. "Предстои да се вземе решение дали да има административно завишаване на сегашните нива, или те да бъдат запазени", коментира Бисер Петков, без да посочи кой от двата варианта е по-възможен. Ясно е, че при минимална заплата от 510 лв. догодина праговете ще се актуализират най-малкото до нейното ниво. Така беше и миналата година - увеличение имаше само на тези позиции, които бяха на минимална заплата.Министърът коментира още, че МТСП ще инициира дискусия за необходимостта от минималните осигурителни прагове, в която да се претеглят всички "за" и "против". Според социалния министър проблемът у нас е, че покритието с колективни трудови договори е сравнително малко, а праговете могат да бъдат заменени с колективни трудови договори на браншово ниво. Според Петков стоят и въпросите какво ще стане със сивите сектори при евентуално отпадане на минималните осигурителни доходи, както и доколко съществуването на минималните прагове наистина изсветлява икономиката.