Поантата на Съединението е Сръбско-българската война, която показва на света, че младата българска държава е способна да защити своите законни права. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г.

По думите му Сръбско-българската война е доста камерна. „В нея няма някакви големи сражения от духа на Балканската или на Първата световна война. Тя до голяма степен се изразява в защитата на София и Видин и най-големите градове, нападнати от сръбския агресор“, обясни историкът. Той допълни, че самата международна общественост тогава е смятала, че Сърбия ще победи България, тъй като все пак има сериозен стаж като държава. Проф. Павлов уточни, че Сърбия е имала генерали, докато Българската армия е командвана от капитани и най-вече от майори.

„Тук много лоша мечешка услуга изиграва Русия. Опитите на днешните русофили да защитават всички действия на Русия като едва ли не израз на някаква любов към България, не бива да ни заблуждават. Русия проявява недобронамереност и враждебност към България. Тя първо се обявява против Съединението, което носи огромно разочарование, при все, че част от руските офицери в България са симпатизирали на желанието на българите да съединят двете части на Отечеството си. От друга страна Русия изтегля своите офицери и оставя в сериозна степен българската войска без кадри“, посочи историкът.

Той допълни, че това ни най-малко не попречва на младото българско офицерство и на няколкото випуска на военното училище, както и хора, завършили в Русия, какъвто е Данаил Николов, и главно на бесарабските българи.

„Както виждаме Българската армия отхвърля сръбската агресия и защитава София. При Сливница нанася поражение на сърбите и в един невероятен марш стига до Пирот. Най-накрая се налага Австро-Унгария да защитава Сърбия, тъй като тя е разгромена. Тук имаме големи актове и демонстрация на национално единство“, коментира историкът. Той обясни, че капитан Коста Паница води чети от македонски българи, които имат много важна роля при сраженията, западно от София.

„Да не говорим за движението на български студенти и ученици, които се завръщат от чужбина и постъпват в армията. Във всяко едно отношение това историческо събитие е повод не само за национална гордост, а много мощно послание за национално единство, за съгласие, за защита на националните интереси и извоюване на законните права на нашия народ на Балканите и в Европа към бъдещето, включително и към нас“, каза проф. Пламен Павлов. Той отбеляза, че по време на Сръбско-българската война силно впечатление на западните кореспонденти правят българите в Пирот.

„В Пирот реално погледнато битката е спечелена от Българската армия, но не малка роля имат самите пиротчани. Един английски журналист пише, че понеже Пирот е български град, хората започват да стрелят от своите къщи срещу сърбите. Те решават, че българската войска е проникнала в града, а тя още не е дошла“, коментира историкът.