Мъртви делфини са изхвърлени по цялото ни морско крайбрежие, алармират еколози всяко лято. Сега отново - открити са над 70 мъртви делфини.

По техните сметки броят им е поне 20 пъти по-голям навътре в морето. И за кой ли път еколозите отново повдигат въпроса - кой е виновен?

От сдружение "Да запазим “Корал" дори направиха свое разследване и обявиха, че повтарящата се висока смъртност, и то предимно на делфинчета, идва до голяма степен от нелегалния улов на калкан пред бреговете на България, Румъния, Украйна. Бракониерстват предимно турски кораби - опъват километри мрежи, които са пагубни за делфините.

Някои еколози прогнозират, че ако се запази тази смъртност, един от трите вида делфини може напълно да изчезне в Черно море до 10 години.

В. „Черно море” също многократно сигнализира за проблема с умрелите делфини. В една от последните публикации - „Ихтиолози по следите на масовия мор на делфинчета”, Константин Михайлов от Института по рибни ресурси информира, че през юли и август същата година са намерени 62 трупа на делфини по крайбрежието, а от януари до средата на лятото общо 25 мъртви морски бозайници, като подчерта, че повечето са новородени делфинчета с дължина от 40-50 до 70-80 см.

Ихтиологът изследва проблема от дълги години и е сред водещите специалисти в тази насока; дълги години е бил член на научния комитет, регионален представител за Черно море на ACCOBAMS (Споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и прилежащата зона на Атлантическия океан). Затова отново потърсихме неговото мнение за продължаващия мор по делфините и през тази година.

Той разделя причините за смъртността на делфините най-общо в две групи. В едната са естествените: вирусни инфекции, бактериални болести, микози, паразитни болести, естествени врагове, климатични аномалии и др. Във втората група са предизвиканите от човека (антропогенните фактори).

Макар да го няма вече хищническото им избиване, забранено от 1983 г., сега то е заместено от незаконния риболов, улова за търговски и научни цели. Според него сериозни проблеми поставят случайният приулов, измененията в хранителната база, замърсяването с биогенни елементи, нефт, органични замърсители, микроелементи, радиоактивно замърсяване, морски твърди отпадъци, микробно замърсяване и т.н.

Нееднократно сме регистрирали случаи на повишена смъртност по черноморското крайбрежие. Особено тревожни бяха 1989 и 1990 г., припомня Константин Михайлов. По неговите думи това се дължеше на екологичната катастрофа в Черно море, когато запасите на основните промишлени видове риби, на първо място хамсията, след това сафрида и трицоната и др., бяха в колапс и китоподобните останаха лишени от основната си храна. След това ситуацията се стабилизира, но през 1994 г. отново избухна масов мор, който се дължеше на проникване от Средиземно в Черно море на морбиливирусна инфекция. В мъртвите делфини бяха откриха класическите патологични признаци на заболяване от морбиливирус.

В изследвания по време на международната програма БЛАСДОЛ през 1997-1998 г. доказахме, че такъв морбиливирус непрекъснато циркулира в морската свиня, т.е. вирусът се е прехвърлил от обикновените делфини и в този вид. В същото време и при трите вида китоподобни бяха открити антитела, което означава, че поне част от делфините придобиват имунитет срещу болестта.

Любопитно е, че афалите никога не се разболяват или поне не са наблюдавани клинични признаци на морбиливирусна инфекция при тях. Много важен извод тогава бе, че се очаква запазване на морбиливирусите в черноморската среда, които могат да причинят бъдещи масови морове, заплашващи популациите на китоподобните, допълни Константин Михайлов.

През последните години обществеността отново е разтревожена от масовата смъртност при делфините не само по нашите брегове, но и на Турция, Румъния. По северните и западните брегове на Украйна ( по руското и грузинското крайбрежие не се отбелязаха такива случаи). Имайки предвид подобрената екологична обстановка на Черно море, което доведе до възстановяване популациите на делфините, ихтиологът предполага, че това е довело и до по-висока естествена смъртност при тях, т.е. повишил се е броят на изхвърлените мъртви делфини на брега. Макар цялостна снимка за морето още да липсва, данните от последните две международни експедиции (през 2013 г. и 2014-2015 г.) сочат повишена численост на делфиновите популации.

Тези цифри са далеч от онова, което витае в публичното пространство, но действително има ръст в популациите. Общата численост на трите вида в Черно море е около 450 000, а по нашето крайбрежие към 45 000-50 000. Разсъжденията относно повишената численост на делфините и възможността от заболяване от морбили обаче не могат да отговорят на въпроса защо най-често умират младите делфини. Тук по вероятните причини, наред с морбиливирусната инфекция, са и рибарските мрежи, коментира ихтиологът.

По време на наблюдателската програма директно на борда на риболовни съдове, проведена през пролетно-летните месеци на 2010-2011 г., бяха инспектирани 982 мрежи с обща дължина 89 км. Резултатите са: регистрирани 21 приуловени китоподобни, от които 19 морски свине и два афала. Индексът на приулов е 22 морски свине и два афала на 100 км мрежа, или общо 24 китоподобни за 100 км калканска мрежа. Относно уловения основен вид риба, калкана, индексът на приулов е 9 морски свине и един от вида афала за 1000 броя от деликатесната риба.

Сходни са резултатите и от подобни изследвания в Украйна, Румъния, Турция. Не случайно един от изводите на изследването върху негативното влияние на риболова спрямо делфините, финансирано от Европейската комисия през 2013-2014 г., е, че въздействието му (и в частност на калканския риболов) е много сериозно. И че е необходимо разширяване на тези изследвания, както и вземането на конкретни мерки за ограничаване на случайния приулов. Те трябва да се извършват заедно с мониторинга на изхвърлените на брега живи и мъртви делфини. Една от основните му задачи е извършването на дисекции на сравнително запазени трупове на делфини, за да се анализират конкретните причините за смъртта им, подчерта Константин Михайлов.

Мерките трябва да са целесъобразни за конкретните условия на риболова в Черно море и могат да включат: ограничаване на риболовното усилие чрез забрана на конкретен риболов или лимит на количество мрежи, забрани за определен период или ареал, широкото използване на акустични устройства за отпъждане (пингъри) или модифицирани мрежи, импрегнирани с металсъдържащи съединения.

Що се отнася до пингърите, според ихтиолога на пръв поглед те изглеждат лесно решение, но са скъпи устройства и изискват поддръжка. Частично екипираните мрежи или такива с повредени пингъри имат по-висок приулов.

Това поставя проблема с изключването на хабитати, така че преди по-масовото прилагане на акустичните устройства е нужно да се извършват предварителни изследвания. Препоръката, която се извежда от изследването през 2013 - 2014 г., е преди всичко контрол на риболовното усилие, включвайки ограничаване на незаконния улов като първи и основни задачи за намаляване приулова на делфини, допълни Константин Михайлов.