С една истинска човешка трагедия започна седмицата в Бургас. 11-годишно дете бе убито, а заподозреният извършител се оказа 15-годишно дете. Агресията при децата е тема, за която няма да се уморим да говорим, но отдавна е настъпило времето и да си зададем въпроса – какво друго правим, освен да говорим. Следствените работи по случая в „Меден рудник” продължават, но информацията, която се появи от прокуратурата, е абсолютно достатъчна, за да ни разтревожи.

Историята започва със запознанство в интернет, където в една от социалните мрежи 11-годишната жертва е имала 3000 приятели. Дали във виртуалния свят или на улицата, дали в училищния двор, или в наргиле бара – факт е, че обществото ни вече не може да си позволи да затвори очите си за един наистина голям проблем – непознатият, скритият свят на децата, който е пълен с опасности.

„За съжаление това няма да спре и ще продължи с още по-голяма сила, ако не вземем много спешни мерки. Агресията стана навсякъде – в дома, на улицата, в училище. Дори в детската градина. Имам чувството, че през последните години родителите намериха технологични забавачки за своите деца. Оттук трябва да гледаме на проблема като изключително сериозен. Още през 2003 г. СЗО обяви компютърната пристрастеност като една зависимост, която се сравнява с хазарта, наркотиците и алкохолизма. Никой обаче не обърна внимание на това”, коментира в „Събуди се” д-р Султанка Петрова, зам.-министър на труда и социалната политика.

Според нея родителите, училището и цялото общество трябва да си подадат ръка, за да се справят с проблема.

„Децата не са виновни, а възрастните хора. Те копират модели на подражание – това, което ние им показваме”, на мнение е д-р Петрова.

„Оказва се, че ролята на училището в този случай е много определяща. То се явява един спиращ фактор това да се получава. В семейството обаче нещата са оставени на свободно развитие. В почти всяко училище има известни рестрикции, свързани с това да не се употребяват мобилни комуникации повсеместно и навсякъде”, заяви от своя страна Деян Стаматов, директор на столично училище и бивш зам.-министър на образованието.

„Мобилният телефон започва да става опасно средство, тогава когато няма контролиращ и възпиращ фактор и в семейството, и в училището. Когато обаче се създаде повсеместна забрана, родителите много силно въстават против нея, защото са свикнали не толкова да контролират децата си, а да са в постоянна връзка с тях, без да им е необходимо това”, коментира още Стаматов.

„Съсредоточаваме се в институциите, а всъщност трябва да се погледне цялостно на проблема. Когато говорим за децата, трябва да разсъждаваме като за националната ни сигурност. Не може да си позволим статистическа грешка, защото става въпрос за детски живот”, каза психологът Младен Владимиров.