Западът и Русия се борят за контрола над газовите коридори на Балканския полуостров – част от геополитическите им цели в нестабилния регион, коментира информационната агенция AFP.

Москва претърпя редица неуспехи на Балканите. Черна гора се присъедини към НАТО, докато новото социалдемократическо правителство на Македония изглежда се отдалечава от предишната си проруска позиция.

Но докато Западът може да предложи на балканските държави стимули като перспективата за членство в Европейския съюз или инвестиции на местно равнище, Русия винаги може да изиграе енергийната карта.

Природният газ съставлява една четвърт от потреблението на енергия в държавите от Общността, а през 2016 г. руският гигант "Газпром" достави една трета от него. На Балканите зависимостта от газовите доставки в бъдеще само ще се увеличава, тъй като електроцентралите, захранвани с въглища, са затворени под натиска на Брюксел.

Хърватия вече е член на ЕС, но останалите държави от Западните Балкани - Албания, Босна, Македония, Черна гора, Косово и Сърбия - са на различни етапи по пътя към присъединяване към Общността.

"В Сърбия, Босна, България и Македония Русия се опитва да превърне зависимостта от доставките на газ в политическа зависимост и да възпрепятства интеграцията им към Запада", заяви Тимъти Лес, ръководител на консултантската кантора за политически рискове "Нова Европа".

Въпреки това поне за момента руското влияние в енергийния сектор на Балканите е ограничено от липсата на инфраструктура. Без газопроводи, Москва не може да извършва доставки в повечето от страните в региона, подчертава Лес. Именно тук Западът се надява да надвие Русия като подкрепи конкурентни за нея проекти.

Конкурентните интереси на Запада и Русия на газовия пазар на Балканите служат само за увеличаване на геостратегическото значение на региона.

"Югоизточна Европа се намира на кръстопътя на енергийни коридори, свързващи Изтока и Запада. Регионът не ги интересува като икономически ресурс, но става все по-важен като транзитна територия за други стратегически пазари в Европа и за съхранението на природен газ", припомни бившият министър на външните работи на Албания Паскал Мило.

Според анализатори Западът е уверен, че трябва да реагира на използването на енергия от Москва като средство за контрол в региона.

"След няколко години, в които Русия печели в енергийната игра, Западът изглежда придобива предимството", коментира Тимъти Лес, припомняйки, че редица проекти за пренос на газ, които в крайна сметка ще намалят енергийната зависимост на региона от Русия, вече са в ход.

Трансадриатическият газопровод, подкрепен от ЕС, за да бъдат възможни доставките на азерски газ през Турция до Гърция, Албания и през Адриатическо море до Италия, се очаква да заработи през 2020 г. По отношение на капацитета - 10 млрд. кубически метра годишно – Трансадриатическият газопровод може да не изглежда толкова важен от икономическа гледна точка.

"Това е по-скоро геополитически проект, който може да подобри, макар и само минимално, газовата сигурност в ЕС", каза Никола Мазучи, изследовател във френския мозъчен тръст IRIS. Западът търси начин да стигне до Кавказ, а един ден дори може да се добере залежите в Каспийско море или Близкия изток, като заобиколи руската територия, изрази увереност Мазучи.

ЕС и САЩ са готови да разширят Трансадриатическия газопровод, за да създадат "газов пръстен", който преминава през Албания, ерна гора, Босна и Херцеговина - до Хърватия.

Заедно с планирания хъб за втечнен природен газ (LNG) в северния хърватски остров Крък, частично финансиран от ЕС, той ще създаде силна конкуренция между Запада и Русия.

През май седем балкански държави - Албания, Босна, България, Хърватия, Косово, Македония и Черна гора - подписаха споразумение за съвместно разработване на тръбопровод за природен газ, който може да намали зависимостта им от Русия. Проектът е подкрепен от американската агенция за развитие USAID, припомня агенцията.