Скоро ще ходим при личния си лекар с информацията от нашия геном. Създали сме над 1000 човешки сърца за научни изследвания. Това каза за News.bg проф. Николай Желев, възпитаник на Софийския университет, който от 30 години живее и работи в Шотландия.

Проф. Желев е ръководител на Центъра по медицински биотехнологии в град Дънди, Шотландия. В София е по повод Световния конгрес по биооткрития (World BioDiscovery Congress 2017) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", който тази година се провежда под мотото "От научните изследвания към практиката".

Развитието в областта на стволовите клетки е един от фокусите на провежданите научни изследвания. Проф. Желев изтъкна като важен момент възможността учените да препрограмират човешките клетки. "Всяка единствена клетка, независимо от това, че изпълнява различни функции в ядрото си, на харддиска си - има една и съща програма", обясни проф. Желев.

Според него това дава възможност учените да препрограмират клетки и да превърнат кожна клетка в кардио-клетка. "На базата на тези изследвания на стволовите клетки е възможно да регенерираме повредени човешки клетки и даже да създаваме нови човешки сърца. Това е едно от изследванията, които ние правим в Шотландия, заедно с български колеги.

Създали сме над 1000 сърца за научни изследвания в началото. В бъдеще те могат да се използват и за трансплантиране на органи. Това беше немислимо преди години - от една кожна клетка аз да направя сърце, което да бъде използвано за трансплантация. Това е най-добрият случай, защото избягваме всички проблеми с отхвърляне на органа", коментира проф. Желев.

Така нещата, които доскоро са били част от научната фантазия днес са възможни. Друг пример за биооткритие допринесло за подобряване на човешкия живот е първото лекарство срещу определен вид рак.

Медикаментът е разработен въз основата на познанието на молекулните механизми, по които действа болестта. "Не можем да лекуваме, не можем дори да диагностицираме болести, без да познаваме механизмът на болестта на молекулно ниво", каза още проф. Желев.

Той даде пример с лекарство, което лекува само специфичен вид рак и то в определени видове хора. "Ние всички сме различни и едно и също лекарство може да има някой път противоположен ефект в два различни индивида. Голямо приложение за индивидуалната медицина намира секвенирането на човешкия геном. Това, което бе невъзможно преди пет години стана възможно. Тогава беше с цената на няколко милиарда долара на един геном, сега се извършва за 1000 долара и за половин ден. Това дава възможност да се персонализира медицината", каза още проф. Желев.

"Ние можем вече като дизайнери да определим точно каква е болестта на този индивид, как той ще се отнесе към определено лекарство, за се получи максимален ефект", каза още ръководителят на Центъра.

Така информацията от генома помага да се предскаже доста точно, какво е предразположението на конкретния човек към дадено заболяване, какви лекарства трябва да бъдат използвани и кои от тях ще имат по-добър ефект. "Скоро ние ще ходим при личния си лекар с генома. Ще казваме - това съм аз, това е моят геном, предпишете ми лекарство, което е добро за мен, а не за болестта, която имам", коментира още ученият.

Световният конгрес по биооткрития събра учени от Корея, Сингапур, Китай, Турция, България, Германия, Италия, Великобритания, Тринидад и Тобаго. Целта е те да обменят опит за различните етапи от направата на научното откритие до внедряването му като приложение в живота на хората.

"Много често ученият не знае колко лесно наистина е да претвори в продукт своето откритие, а няма по-голямо удовлетворение от това да видиш, че твоята научна работа помага на хората, прави техния живот по-добър и в някои случаи спасява човешки животи", каза още проф. Желев.