Заради български паспорти в Албания се изпразва цяло село - Требища, пише Франс прес в репортаж.

България и Албания нямат обща граница. Тирана, в която се заражда закон за малцинствата, не счита българите сред своите признатите общности за разлика от гърците, македонците или сърбо-черногорците. Нито един албански гражданин не се идентифицирал като българин в преброяването през 2011 г.

Но българската агенция за чужденците, която помага за получаването на български паспорт, смята, че българските семейства, които са се установили в Албания от пети век и техните потомци са част от нейната диаспора. Няма статистики за колко души става дума, но се предполага, че те може би са около 100 000, отбелязва Франс прес.

Европейският парламент, както изглежда, също е съгласен по този въпрос и през февруари в резолюция той изиска от Тирана допълнителни усилия, в защитата на правата на българското малцинство в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора.

Албания е страна на масивна емиграция. На 2,9 милиона жители тя има диаспора, наброяваща 1,2 милиона души. Икономическата ситуация не кара хората да мечтаят, средната заплата е 340 евро, безработицата е засегнала едва трета от младите. Без значение е, че България е най-бедната страна членка на ЕС. Гледана от Требища, тя е входната врата за Германия, Великобритания или за някое друго Елдорадо

Препоръката на ЕП съживи надеждата в Албания и всеки ден най-малко 7-8 души проверяват как може да получат българско гражданство. В периода между 2001 г. и 2016 г. 4470 албански граждани поискаха българско гражданство. Бяха удовлетворени молбите на 2608 души, според София.

През декември 2015 г. в Албания бяха арестувани трима души, които срещу суми между 4000 и 10 000 евро правели фалшиви български паспорти.

От 1 май 2017 г. София иска документи, доказващи българския произход на един родител или баба или дядо на кандидата.

Като членове на ЕС от 10 години, българите могат да работят и пребивават където си поискат в ЕС. Всички ограничения за тях бяха вдигнати през 2014 г.

Жители на Требища разказват, че жителите на селото са били 6000, но над 2500 са заминали преди четири или пет години, когато са успели да получат български паспорт.