Лекари от Центъра за спешна медицинска помощ излязоха на символичен протест срещу насилието над медици, предаде репортер на Moreto.net.

Случаите на агресия и нападки, с които се сблъскват лекарите от центъра, съвсем не са рядкост, споделят самите те. Въпреки проблемите обаче продължават да виждат доброто и да намират смисъл в работата, която вършат. Води ги най-вече грижата за болния и желанието да помагат за спасяването на човешки животи. За младите лекари обаче напрежението идва повече и от 10 започнали работа през септември към момента в центъра са едва 2-3.

Д-р Мария Шиварова, която е на 25 години и вече десет месеца дава дежурства като спешен медик, споделя, че би останала на сегашната си работа, ако види подобрение в условията на труд. Това подобрение за нея обаче не се изразява в размера на възнаграждението, а в отношението, което среща у хората на адрес към работата й. Случаите на нападки и обиди съвсем не са й чужди, но въпреки това приема нощните дежурства без страх.

Въпреки проблемите вече 35 години педиатърът д-р Маргарита Нешева работи в Центъра за спешна медицинска помощ. Споделя, че по време на визита на адрес е получава и заплахи за живота си, но винаги е успявала да овладее ситуацията и да си свърши работата.

„Преди години майките повече слушаха и внимаваха. Сега отиваш и ти казват какво и как да правиш. Не ми тежи, че преглеждам деца, а че влагам повече емоции и нерви в това да се справя с възрастните, за да мога си свърша работата. Аз съм сама. Влизам с две ръце и нищо повече от това. Шофьорът обикновено е надалеч и не знае какво се случва в дадения момент на адреса. По-младите лекари са се научили да викат полиция, когато отиват на рисков адрес. Агресията не е само в ромските махали. Има я навсякъде. Отиваш на адрес с презумцията, че сварваш най-лошото, което въобще можеш да си представиш. Сега вдигнаха малко заплатите, но младите пак не се задържат и бягат. Паник бутоните в линейките с нищо няма да помогнат за опазването на лекарите. В ромска махала, ако ще 20 бутона да имам не би помогнало. Те няма да могат да ме намерят. Бутонът ще бъде в линейката, а там е шофьорът. Как той ще разбере какво се случва с лекаря вътре при положение, че се намира на голямо разстояние особено при сегашния трафик. 80% от местата в ромската махала са недостъпни за линейките чисто инфраструктурно. Не виждам нещо, което по някакъв начин да промени нещата, ако не се промени обществото.“, каза д-р Нешева.

Медиците споделят, че със словесните нападки и агресия обикновено всеки се справя сам и след тежка визита опитва да оцени само доброто от случилото се и помощта за пациента. Едва 1-2% от случаите на агресия се докладват.