Двойките на матурата по БЕЛ във Варненско са 6.7%. Слабите оценки са повече спрямо 2016-та година, когато бяха малко над 5 на сто. Като цяло обаче областта продължава да бъде сред традиционно предлагащите по-високо качество на образование и при нея, както и при София-град, Пловдив и Бургас, не се наблюдават съществени изменения през последните години. Това сочи аналитична статия на Адриан Николов от Института по пазарна икономика.

Средната оценка на матурата по БЕЛ за Варна е 4.36. Отчита се лек спад спрямо 2016-та, научи Moreto.net.

Според данните, представени от МОН, като цяло слабите оценки на матурата тази година са по-малко. Скъсаните от 4189 през миналата година спадат на 3887 ученика. В относително изражение това намаление е с около 1% от общия брой зрелостници.

„Това, на което не се обръща толкова внимание е, че спадът в слабите оценки е само спрямо предишната година. Всъщност, тазгодишният процент скъсани ученици е второто най-лошо постижение в историята на зрелостните изпити. По-малко внимание беше отдадено на лекия спад в средния успех на същата матура – от Добър 4,17 на Добър 4,13. Въпреки че е продължение на относително стабилната тенденция към спад на средния резултат през последните години, намалението с 4 стотни надали е толкова значителен белег за спад на качеството на образование, колкото знак за малко по-висока трудност на конкретното оценяване, както и потвърждение на липсата на чувствителни подобрения в качеството. По-лошото представяне и в броя на слабите оценки, и в средния успех донякъде може да бъде обяснено и със затягането на контрола и мерките против преписване през последните години – с други думи, оценките вече по-точно отразяват реалните способности на учениците.“, пише Николов.

„Докато в столицата с матурата не се справят едва 2%, то в областите Ямбол и Кърджали се провалят една пета от явилите се ученици. Положителен пример са постиженията на зрелостниците в Смолян, където резултатите се повишават значително през годините, вследствие от целенасочените политики към подобряване на качеството на образованието.

Динамиката на слабите оценки по области ясно посочва затягането на контрола на зрелостните изпити – в области като Кърджали например, където процентът на слабите оценки през 2014 г. е бил 3%, но в рамките на три години се повишава повече от шест пъти. Сходна динамика, но с по-умерени разлики се наблюдава и в Ямбол, Пазарджик, Силистра и София-област. Интересен случай е Монтана, където дялът на слабите оценки е намалял почти наполовина в рамките на последната година. Обратно при областите с традиционно по-високо качество на образованието – София-град, Пловдив, Варна, Бургас не се наблюдават почти никакви изменения през последните години.

Промените на средната оценка най-общо следват тенденциите при слабите оценки. Тук обаче има известни белези на задълбочаващото се неравенство в образованието между отделните области, тъй като при лидерите се наблюдава леко подобрение на постиженията, докато при областите с по-слаби резултати тенденцията е към влошаване. Общата картина обаче насочва най-вече към стагнация и липса на промяна в системата на училищно образование.

Областните резултати от последните зрелостни изпити не насочват обаче само към негативни изводи – динамиката в броя на слабите оценки например подсказва, че матурите се справят все по-добре в отразяването на реалното качество на местните образователни системи. Те обаче подчертават и нуждата от реформа както на системата на финансиране, така и на училищната мрежа, тъй като без тях неравенствата в качеството на образованието по места ще продължат да се задълбочават.“, се казва още в статията.