"ЧЕЛИК е може би най-популярната фолклорна игра за момчета. Ние в екипа знаем за нея от нашите дядо и баба. Избрахме я за име на фестивала, за да припомним, че играта не разделя времето на минало и настояще. Играта е основното умение, което ни подготвя за бъдещето. Не забравяй да играеш днес!"

Яна Борисова е организатор на Челик - фестивал на игрите, който ще събере деца и родители в над повече от 20 игри на открито (около Морско казино и Обсерваторията) на 10 и 11 юни във Варна.

- Яна, какво те накара да създадеш този фестивал?

- Ентусиазъм, идея, мечта. Това е „Челик – фестивал на игрите“ за мен. Когато имаш идея, която си обикнал силно в сърцето си, идва и време да я сбъднеш. От три години мисля за този фестивал. Когато дъщеря ми беше по-малка, обичаше да й разказвам вместо приказки за лека нощ случки от моето детство. Много я разсмивах с игрите си навън. Преди сме играли толкова много, а напоследък позабравих какво е да се отпуснеш и да поиграеш отново като дете, с дете.

Не се харесвам толкова заета и реших да върна детето Яна. Това дете, което скачаше в реката, без да може да плува; което се катереше по дървото, за да гледа кино в училищния двор. Отраснала съм в двора на бабите и дядовците си. С дядо играех на кокалчета, а пък баба ме водеше на шивач в малка къщичка на съседната улица. Играех на народна топка до стъмване. Веднъж реших, че е несправедливо големите винаги да ме гонят от тайфата. Бях убедена, че ако хвана топката, засилена от по-голям от мен, ще ме вземат в отбора. Доста ме заболя коремът при хващането, баба дори ми издърпа ушите, че си търся белята при големите, обаче пък от следващия ден имах голямо колело и бях навсякъде с тях. Чудно детство – прашни сандали, следобед с гума по реката, ловиш паяци, играеш на стражари и апаши.



- Технологиите и играта навън... Възможни ли са заедно?

- Дали има дилема между технологиите и играта навън без необходимост от играчки? Не. Аз също съм част от това динамично технологично време днес. В работата си ползвам всички инструменти на дигиталното, но в личното си пространство не изпращам емотикони сърца. Когато обичам някого, казвам му го. Накратко... Технологиите и игрите навън не си пречат и неслучайно направихме сайт за фестивал на игрите.

Преди седмица директорът на Общинския исторически музей в Брезник Симеон Мильов ми изпрати имейл, в който разказва как в Перник три последователни години, от 2002-ра до 2005-та, е имало състезание по „челик". Игра с различни правила и имена в различните краища на България. При тях е „чалник“. И много ми харесаха неговите думи, че играта облагородява чувствата и взаимоотношенията. От толкова време се опитвам да намеря своята дума за играта. И тя е точно тази, която дядо Симо ми написа - „облагородява“. Най-ценното в играта не се купува и не се печели. Приятелството, доверието, дори загубата са споделени. И в тези неща технологиите няма как да попречат.

- Трудно ли е да създадеш организацията на такъв фестивал?

- С всички съмишленици и приятели на Челик фестивала е много по- лесно. Беше есента на миналата година, когато реших да започна организацията. През миналите години семейството ми подкрепяше мечтата ми, но истинският мотиватор се оказа Костадин Костадинов от BRVND. Работата по общ проект ни срещна и в първата среща, в която трябваше да се опознаем като екип, си разказахме кой с какво се занимава в момента. Тогава му споделих идеята за фестивала и той ме попита защо още не съм го направила. "Какво чакаш, Яна?" Тихичко признах, че повече мисля в посоката „ако се проваля“. Помня какво ми каза: „Следващата година ще успееш, а и какво означава да се провалиш в игрите...“. И така. След два месеца Коста направи логото на „Челик – фестивал на игрите“ и мисля, че първата моя крачка е негова заслуга. Освен Костадин, тази мечта за повече детство в „порасналите" ни години прегърнаха Искра, Наско, Меги и Марияна. Най-големите ми вдъхновители, подкрепящи идеята за фестивал на игрите, са съпругът ми и дъщеря ни. Всички нас ще познаете по цветните тениски в събота и в неделя.

Благодарим на всички доброволци – 25-ма ученици от Първа езикова гимназия, 2-ма от ЧСУ – СОК „Камчия“, 2-ма от „Социалната чайна“ и двама от Градски превантивен център към общинска дирекция „Превенции“. Точно така си представяхме екипа - големи ученици заедно с по-малките. Осъзната и желана подкрепа. Съжалявам само, че не ги включихме по-рано и в самата организация, защото имат страхотни идеи. Една от тях ще развием и за целта до фонтана между Морско казино и сцена „Раковина“ ще поставим флипчарт дъска, за да могат хората да споделят игрите от своето детство, които ние не познаваме и затова не сме включили в картата на фестивала.

Като организатор оценявам, че фестивалът постигна своя малък успех още в самото начало, когато беше само идея. И това е формата на партньорство. Зад видимия екип имаме съмишленици, вярващи, че играта е основа на живота и на всичко, в което се забавляваме: мечти, смелост, любопитство. Това са компании и фирми, които реално участват в организацията, осигурявайки ресурс за игрите. Те имат изградена история в подкрепа на добрите идеи, репутация и уважение сред клиентите си и позитивни послания чрез брандовете, които развиват. Всички знаем, че светът се нуждае от повече игра и това ни обедини.

Най-голямата награда за нас, за фестивала е, децата да предадат нататък преживяното при нас. Да покажат на приятелчетата си новите игри и те отново да огласят площадките. Просто децата да продължат да играят и след фестивала - навън и заедно.

- Коя е най-голямата пакост, която Яна е правила като дете...

- Пакост... Лято. По реката тогава всички се спускахме с гуми, а чичо ми, шофьор на автобус, имаше най-големите гуми в гаража си. И защо аз да не предложа да вземем една от неговите? Какво като нямам разрешение и сигурно му трябват?! Важното е да става играта, а и автобусната гума събира по-голяма тайфа, нали? Голяма веселба падна, но като се върнах в къщата на баба...Чичо ме чакаше там и не ми се размина "конското". И досега, като ми звънне за рождения ден, си мисля как ли съм изглеждала пред него - мокра, с онзи виновен поглед, но и доволна, че съм извършила най-голямото геройство. Много значима се чувствах в онзи ден на реката. А и вече можех да плувам... И имах чичо, „собственик“ на автобусни гуми. И идвах от морето... Кой е като Яна?

- Каква искаше да станеш като дете?

- Винаги съм искала да работя в радио: 12 години бях водещ на новини, предавания, изборно студио и редактор. Най-хубавото ми ранно събуждане е било в това време. В 8.10 ч. четях прогнозата, а дъщеря ни Ели пътуваше с татко си към детската ясла, после към детската градина. И точно в това време радиото в колата беше на макс, защото следваше любимото за семейството... Винаги казвах „Вече е 8 и 10 и денят започна с обич, специално за теб.“

- Защо фестивал... Има ли необходимост играта да бъде организирана?

- Играта се нуждае само от приятели и от честност. За фестивала на 10-ти и на 11-ти юни имам мъничка мечта. Около Морско казино и Обсерваторията с нас да бъдат и родителите - да играят челик, да скачат с чували, да целят лимки, да редят пъзели, да рисуват, да бъдат „гърнета“ или „баби“, или „капитани“ с децата си. И ако това се случи, значи е имало смисъл. Да бъде точно фестивал. И да го има и догодина.

ЧЕЛИК - фестивал на игрите ще предложи повече от 20 игри на открито (около Морско казино и Обсерваторията), подходящи за различни възрасти: 4-7, 8-10, 11-13, 14-16 години. За най-малките осигуряваме настолни игри и места за сядане. Малки и големи ще играят „Виждам, виждам“, „Кральо, портальо“, „Крокодиле, крокодиле“, „Оракуле-боракуле“, „Гори, гори кърпа“, „Капитане, капитане, какво е морето?“, „Двама са малко, трима са много“, „Да бий, да бий“, „Царю честити, колко е часът?“ „Смешното котенце“, „Бъз“, „Замръзванка“, „Гърнета“, „Копче“, „Пържолки“, „Лимки“… През двата дни ще бъдат разказани и възстановени три фолклорни игри: „Челик сопа“, „Комин“ и „Карачка“. Как се играят всички те е описано в сайта www.cheliksopa.com

#неЗабравяйДаИграеш