Тази година мотото на 31 май – Световния ден без тютюнев дим, е „Тютюнът – заплаха за развитието”. Във фокуса на вниманието са здравните рискове и ефективните политики за намаляване на употребата на тютюн. Целта е сегашното и бъдещите поколения да се предпазят от опустошителните последствия за здравето, а също така да се намалят социалните последствия, икономическите бедствия и вредите на околната среда, причинени от употребата на тютюн.

В България около 17 800 души умират преждевременно всяка година от болести, причинени от употребата на тютюн. Тютюнопушенето е причина за всеки един от три смъртни случая във възрастовата група от 30 до 44 години и за всеки втори в групата от 45 до 59 години. Установено е, че у нас 23% от умиранията при мъжете и 9,4% при жените са предизвикани от употребата на тютюн.

Последните данни за смъртността в България през 2015 г. сочат, че 48,1 на 100 000 души (78,1 на 100 000 при мъжете и 19,9 на 100 000 при жените) са починали от рак на белия дроб, като 82% от случаите могат да бъдат обяснени с употреба на тютюн.

Всяка година повече от 7 милиона смъртни случаи в света са причинени от тютюнопушене. Ако не се предприемат спешни мерки, до 2030-та година тази цифра може да нарасне до над 8 милиона. Около 80% от преждевременните смъртни случаи, причинени от употреба на тютюн, са в страни с ниски или средни доходи на населението.

Употребата на тютюн е заплаха за всеки човек, тя причинява страдания, болести и смърт, води до обедняване на домакинствата и на националните икономики. Важен приоритет на общественото здраве в борбата за намаляване на заболеваемостта и смъртността е превенцията на тютюнопушенето сред подрастващите.

Доказано е, че ако тютюнопушенето не започне в ученическа възраст, вероятността това да се случи по-късно е много по-малка. Шансът възрастен пушач да се откаже от цигарите е толкова по-малък, колкото по-ранна е била възрастта на пропушване.

Глобалното проучване на тютюнопушенето при младите хора в България (Global Youth Tobacco Survey – GYTS), 2015, представя следните данни за употребата на тютюн сред българските ученици на възраст 13-15 години, които са проследени за 14-годишен период:

- През 2015 г. поне петима от всеки десет ученици (56,7%) са опитвали някога тютюнево изделие. Повече от половината опитали са настоящи пушачи (28,8%). Освен това 10,1% са непушачите, които смятат, че може да им хареса да изпушат една цигара, а 20,2% заявяват, че са склонни да пропушат през следващата една година.

- Стабилна и значима е тенденцията за намаляване на експериментирането с цигари – от 65,7% през 2002 г., на 58,8% през 2008 г. и до 48,9% през 2015 г.

- Броят на пушачите значително спада между 2002 г. и 2008 г. – от 33,1% на 28,2%. През 2015 г. обаче нивото се запазва почти същото – 27,4%.

- Слаба тенденция за нарастване на готовността на непушачите да пропушат се отбелязва на първите два етапа на проучването (от 29,2 % през 2002 г. на 31,2 % през 2008 г.). През 2015 г. има значителен спад на показателя за възприемчивост – 20,2%.

- Процентът на пасивните пушачи значимо намалява, но въпреки пълната забрана за пушене на закрити обществени места през 2012 г., през 2015 г. техният дял остава неприемливо висок – 50,8% пасивни пушачи у дома, и 50,6% в закритите обществени места.

Интервенциите за ограничаване на тютюнопушенето при подрастващите трябва да се осъществяват в синхрон с признато ефективни методи за контрол на тютюна (цени на тютюневите изделия, регулаторни подходи, спазване на забраните за тютюнопушене, задължително здравно образование). Насърчаването на младите пушачи да се откажат, както и предотвратяването на ранното пропушване са важна стъпка в тази посока.

Една от глобалните цели за устойчиво развитие на ООН визира осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст. Тя е насочена към ускоряване на напредъка към по-добро здраве, като се насърчават практическите начини за осъществяване на здравни интервенции чрез средства и инструменти като Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО; увеличаване на достъпа и ускоряване на разработването на лекарства и ваксини; адекватно финансиране за здравеопазването и управление на рисковете за здравето.

В тази насока са формулирани и целите на кампанията на СЗО през 2017 г.:

- Да се подчертаят взаимодействията между употребата на тютюневи изделия, контрола върху тютюна и устойчивото развитие, като се гарантира, че „никой няма да бъде забравен”.

- Да се насърчат страните да включат контрола върху тютюна в националните си приоритети в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.

- Да се окаже подкрепа на държавите-членки и гражданското общество в борбата с намесата на тютюневата промишленост в политическите процеси, което от своя страна води до по-силни национални действия за контрол на тютюна.

- Да се насърчи обществеността за по-широко участие в националните и регионалните дейности по разработване и прилагане на стратегии и планове за контрол на тютюна.

- Да се акцентира върху приноса на отделните граждани за създаването на устойчив свят без тютюн (чрез тяхното отказване от тютюневата зависимост или проявена съпричастност към неупотребата на тютюневи изделия).