Сондата на НАСА „Джуно“ разкри бурните метеорологични условия на най-голямата планета в Слънчевата система – Юпитер, съобщиха изследователи.

Наблюденията, обобщени в 46 доклада, показват наличието на огромни циклони на двата полюса на газовия гигант, описан от американската космическа агенция като „сложен, колосален, бурен свят“. Според данните, събирани от началото на мисията на миналата година, планетата всъщност е значително по-различна от това, което се предполагаше за нея досега.

„Толкова много неща се случват тук, за които ние не предполагахме, че трябваше да направим крачка назад и да започнем да мислим за него като за един напълно нов Юпитер“, заяви Скот Болтън изследовател към мисията „Джуно“ от Югоизточния институт за изследвания в Сан Антонио. Поглед към полюсите на планетата е показал, че те са покрити с десетки бури, от които най-вероятно вали градушка или сняг. Снимки на незаснеманите досега полюси показват хаотични овални обекти, които всъщност са бушуващи бури, някои от които могат да достигнат до 1400 км в диаметър. Учените също така са открили и следи от амоняк, който се отделя от атмосферата и оформя „огромни метеорологични системи“.

Захранваната от слънчева светлина сонда „Джуно“, кръстена с латинското име на римската богиня Юнона – съпруга на Юпитер, започна пътешествието си през 2011 г. и през август 2016 г. направи първата си обиколка около планетата. Тя ще приключи мисията си през 2018 г., когато ще се самоунищожи като се спусне в атмосферата на бурната планета.



Целта на сондата е да надникне под гъстите облаци на Юпитер и да научи повече за неговата атмосфера и съдържание на вода. Следващото приближаване на „Джуно“ до планетата на 11 юли ще стане над една от най-разпознаваемите нейни части, а именно Голямото червено петно, което всъщност е ураган, бушуващ от милиони години. Сондата също така измерва гравитационното поле на планетата, за да установи дали тя има твърдо ядро, както предполагат някои модели, или изобщо няма никакво. Според събраната информация сърцевината на Юпитер остава неясна – не е малко и компактно ядро, но все пак не е и напълно липсващо.

Според Болтън ядрото може да е частично разпаднало се и със сигурност е много по-голямо от това, което досега се предполагаше. Още преди началото на мисията за изследователите беше ясно, че Юпитер има най-силните магнитни полета в Слънчевата система. Сега обаче стана известно, че те са много по-мощни от пресмятаните досега, изчислявани на близо десет пъти тези на Земята.