1502 г. – Христофор Колумб потегля от Испания за своето четвърто и последно пътешествие до Новия свят.

1881 г. – след държавен преврат е съставено Петото правителство на България, начело с Казимир Ернрот.

1913 г. – подписан е Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града.

1927 г. – Канбера става столица на Австралия на мястото на Мелбърн.

1936 г. – Италия официално анексира Етиопия, след като завзема столицата ̀и Адис Абеба на 5 май.

1940 г. – Втората световна война: Германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург.

1945 г. – Втората световна война: В Берлин е подписана отделна капитулация на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, а британският маршал Тедър от името на Дуайт Айзенхауер.

1945 г. – Втората световна война: Херман Гьоринг е заловен от Армията на Съединените американски щати.

1946 г. – кралят на Италия Виктор Емануил III абдикира и скоро след това монархията е заменена с република.

1950 г. – министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона.

1955 г. – Студената война: Западна Германия се присъединява към НАТО.

1970 г. – Виетнамската война: Във Вашингтон, пред Белия дом, между 75 000 и 100 000 души мирно протестират против войната.

1971 г. – изстреляна е космическата сонда Маринър 8.

2004 г. – президентът на Чечня Ахмад Кадиров е убит при атентат в Грозни (Чечня) по време на парада по случай Деня на победата.

2016 г. – открита е деветата регионална радиостанция на БНР Радио „Кърджали – Гласът на Родопите“.

Родени на 9 май

1740 г. – Джовани Паизиело, италиански композитор от 18 век († 1816 г.)

1800 г. – Джон Браун, американски аболиционист († 1859 г.)

1819 г. – Николай Палаузов, български възрожденец († 1899 г.)

1825 г. – Джеймс Колинсън, викториански художник († 1881 г.)

1837 г. – Адам Опел, немски инженер и индустриалист († 1895 г.)

1845 г. – Карл Лавал, шведски инженер († 1913 г.)

1860 г. – Джеймс Матю Бари, шотландски писател († 1937 г.)

1874 г. – Хауърд Картър, британски археолог и египтолог († 1939 г.)

1882 г. – Джордж Баркър, американски художник († 1965 г.)

1882 г. – Едуард Муни, американски духовник († 1958 г.)

1883 г. – Хосе Ортега и Гасет, испански философ († 1955 г.)

1892 г. – Кирил Павлов, български политик († 1925 г

1892 г. – Зита Бурбон-Пармска, императрица на Австро-Унгария († 1989 г.

1917 г. – Евгени Филипов, български учен († 1991 г.)

1920 г. – Ричард Адамс, английски писател

1920 г. – Уилям Тен, американски писател († 2010 г.)

1924 г. – Булат Окуджава, руски певец († 1997 г.)

1928 г. – Петер Мерзебургер, германски журналист и писател

1932 г. – Петер фон Трамин, австрийски писател († 1981 г.)

1936 г. – Гленда Джаксън, британска актриса

1937 г. – Рафаел Монео, испански архитект

1942 г. – Джон Ашкрофт, американски политик

1945 г. – Юп Хайнкес, немски футболист и треньор

1945 г. – Божана Апостолова, българска поетеса

1946 г. – Кандис Бъргън, американска актриса

1949 г. – Били Джоел, американски музикант

1949 г. – Пенка Седларска, български изкуствовед

1950 г. – Марчелин Бертран, американска актриса († 2007 г.)

1955 г. – Ане Софи фон Отер, шведска певица

1962 г. – Дейвид Геън, английски певец (Depeche Mode)

1964 г. – Александър Върбанов, български щангист

1964 г. – Пламен Юруков, български политик

1979 г. – Пиер Бувие, канадски певец (Simple plan)

1980 г. – Анжела Никодинов, американска фигуристка