Българите категорично не познават и не различават видовете изборни системи. Това стана ясно от проучването "Избори след изборите" на Института за политика.

Освен че гражданите не различават видовете изборни системи, 76% от анкетираните посочват и че по никакъв начин не са се повлияли от експертни мнения и становища по темата. Едва 34% от анкетираните декларират информираност по въпроса от медиите.

Според проучването на Института за политика най-много от гражданите одобряват мажоритарната система с абсолютно мнозинство - 40.7%. Поддръжниците на тази система са избирателите, ориентирани в политическото пространство център-дясно.

На второ място българите посочват действащата в момента пропорционална избирателна система с преференции. В нейна подкрепа са се обявили 36.8% от анкетираните. Поддръжниците на тази система са избирателите, ориентирани в политическото пространство център-ляво.

Най-слабо подкрепена е смесената мажоритарна система - 22.5%. Тя се подкрепя най-вече от центристите.

До голяма степен тези резултати са сходни с резултатите от референдума, който се проведе 6 ноември 2016 г. Това показва, че обществената нагласа относно изборните системи в България не се е променила.

Внимание следва да се обърне на факта, че 30.6% от анкетираните са посочили, че изобщо не са проследили изказванията на експерти по медиите относно внесеното предложение в резултат на проведения референдум. 55.3% от българите са заяви, че изказванията на експертите въобще не са им повлияли върху мнението за предпочитаната от тях форма на гласуване.

Според проучването на Института за политика най-образованите хора в страната застават зад мажоритарната система с абсолютно мнозинство, а гражданите с най-ниски икономически възможности подкрепят пропорционалната избирателна система.

Проучването на Института за политика разгледа и други много важни за обществото проблеми като отчуждаването на българите от държавните институции , мнението на гражданите относно коалиционното управление, както и патриотизма и европейската идентичност, която се наблюдава между хората.

Според проучването 87% от гражданите са посочили, че се чувстват отчуждени от държавните институции и управляващите в страната. Според 62% от анкетираните политиците у нас не се интересуват от положението на обикновения българин.

74% от анкетираните декларират, че подкрепят стабилно коалиционно управление. Според проучването българина се е уморил от честите избори и желае държавата да функционира предвидимо и стабилно. Прави впечатление и че над 60% от хората у нас желаят окрупняване на политическите партии, между които най-много избирателите от център и център-ляво, гражданите със средно образование и българите, които живеят малко над линията на бедността.

Според проучването българите носят у себе си в еднаква степен патриотизъм и проевропеизъм. Патриотизмът е най-силен при среднообразованите граждани, както и при привържениците на крайнодесните и крайнолевите политически убеждения. Въпреки това над 60% от всички анкетирани са посочили, че за тях е важно да бъдат европейци и че носят европейска идентичност у себе си. Това показва, че ценностите на патриотизма и европейската идентичност могат да съществуват съвместно и безконфликтно в българското общество.

Проучването на Института за политика е проведено в периода 10 - 21 април, като в него са били анкетирани 1 200 пълнолетни граждани в 44 населени места, 30% от които - малки градове и села.

Целта на изследването е да проследи, систематизира и анализира обществените нагласи спрямо актуалните и предстоящите политически събития в страната. Проучването беше представено на пресконференция, на която присъстваха председателят на Управителния съвет на Института за политика - проф. Антоанета Христова, изпълнителният директор на Института и бивш народен представител - Калина Крумова и гл. ас. Илиана Начева.