Младите компании с до двегодишна история обслужват дълговете си най-безпроблемно и подхождат отговорно към поемането и управлението на рискове. Това показват резултатите от проведеното национално проучване "Състояние, динамика, перспективи на кредитната активност в България" на Института за икономически изследвания на БАН.

Според проучването, въпреки че са изрядни платци, младите компании са най-пренебрегвани от търговските банки поради липсата на достатъчно бизнес история. Най-често затруднения при погасяване на задълженията си имат компании от експортния сектор.

Изследването е възложено от Българската банка за развитие и обхваща 1023 български компании от цялата страна. Сред тях най-многобройна е извадката на микро и малките фирми - 614, средните и големи предприятия са съответно 210 и 199. В проучването са участвали над 512 компании от сектор "Промишленост", 410 фирми от сектор "Услуги" и 101 от сектор "Селско и горско стопанство".

Над 20% повече са малките и средни предприятия в сравнение с Европейския съюз. У нас делът на тези компании в икономиката е около 98%, докато средно за ЕС той е две трети. Преобладаващата част от малките и средни предприятия над 90% са със заетост под 10 души, като повече от 4/5 от тях са в сферата на услугите.

Директорът на Института за икономически изследвания проф. Александър Тасев коментира, че като цяло кредитирането трябва да подпомага развитието на цялата икономика. По думите му Българска банка за развитие трябва да държи под око локомотивите на икономиката или водещите отрасли и индустрии.

Тасев посочи, че дълги години у нас се е смятало, че малкият и среден бизнес е гръбнакът на една икономика, което е погрешно разбиране. Той бе категоричен, че такъв тип предприятия не могат да бъдат гръбнак на стабилна икономика.

Според изследователите има необходимост от целенасочена индустриална политика на държавно равнище. Сред ключовите сектори за ефективно работеща и устойчива икономика у нас са промишлеността, селското стопанство, туризмът, строителството, транспортните подотрасли.

Според икономическия екип, реализирал проучването, Българската банка за развитие (ББР) трябва да държи в полезрението си ключови отрасли и да полага грижа за техния растеж. Значителна част от фирмите, участвали в изследването считат, че ББР трябва да се ангажира с реализацията на мащабни национални стратегически обекти.

Очакванията са през 2017 г. нарастването на бизнес кредитирането ще се запази слабо заради неустойчивото търсене. Едва около 30% от българския бизнес ползват кредити за дейността си. Избягването на заем се реализира чрез взаимно кредитиране между фирмите. Това се потвърждава и от данните, че над 22% от фирмите у нас имат задължения към контрагенти. 10% от компаниите се финансират чрез небанкови институции. Друг проблем е значителният брой отказани кредити.

Близо една трета от изследваните компании са получили неодобрение за кредитиране, основно заради недостатъчни обороти или обезпечения, както и заради задлъжнялост или лоша кредитна история. 45 на сто от одобрените за финансиране компании сами са се отказали да вземат кредит. Над 5 на сто е приемлива цена за 46% от малките фирми, докато 27% от големите биха се съгласили на лихва над 5%. Изследваните компании единодушно предпочитат кредит с фиксирана лихва.

Фирми от слаборазвити региони като Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Плевен възнамеряват да търсят банково финансиране. Най-голям интерес са декларирали средни фирми с персонал от 10 до 50 души - 54%. 42% от големите компании планират да кандидатстват за кредити след дванадесет месеца.

Добър баланс по отношение ползването на кредити имат фирмите в Бургас, Пловдив, Варна, София - 22-23% склонни да теглят кредити.

Кредитофобия са развили фирмите с много малко персонал. Друга констатация на екипа, провел изследването е, че едно от шест предприятия у нас, е склонно да развива своя собствена марка. Като тук става дума за големи предприятия, които аутсорсват продукция.

Прави впечатление, че особено голяма склонност да теглят кредити имат предприятия, които вече са получили отказ.

Екипът изследователи от БАН констатира, че едва едно от пет предприятия, които са очаквали да получат консултация от банката, са получили такова консултиране.

Изпълнителният директор и председател на УС на Българска банка за развитие Ангел Геков заяви, че банката разполага с различни инструменти за бизнес кредитиране и обмисля тяхното развитие и обогатяване.