Презокеанският лайнер „Титаник” се отправя на първия си трансокеански рейс на 10 април 1912 г. от британското пристанище Саутхемптън.

Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит, който има 38-годишен стаж. Това плаване трябвало да бъде неговата „лебедовата песен” и награда от компанията „Уайт Стар” преди планираното му пенсиониране.

„Титаник” щял да измине разстоянието между двата бряга на Атлантика за 5 денонощия.

Два часа и двадесет минути са нужни на огромния плавателен съд да потъне, в нощта срещу 15 април, след сблъсъка с айсберг.

На борда му са пътували 1 316 пасажери и 891-членен екипаж, общо 2 207 души.

От тях се спасяват 705, а 1 502 загиват. Петима българи от благоевградското село Белица също оцеляват.

Последната оцеляла Елизабет Гладис Дийн, наричана от приятелите си Милвина, почина през 2009 на 97 години във Великобритания. През 1912 тя била двумесечно бебе и най-малкият пътник.

Милвина била сложена в чанта и спасена. Майка й и брат й също се спасили, но баща й загинал. Семейството, което смятало да започне нов живот в Канзас, се върнало в Саутхемптън.

Едва на осем години момичето разбрало, че е било на борда на „Титаник”.

Корабокрушението на „Титаник“ предизвиква неимоверен за времето си обществен резонанс в целия свят, ставайки същевременно най-голямата по численост на жертвите морска и транспортна катастрофа в историята на корабоплаването.

Един век по-късно, по брой на жертвите катастрофата на „Титаник“ е петата по трагизъм в историята морска катастрофа.

„Титаник“ е вторият кораб от проект за построяването на три, най-големи за времето си лайнери – всеки с водоизместимост 66 хил. тона.

„Титаник” има 11 палуби и е суперлуксозен – с ресторанти, барове, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, включително площадки за ролкови кънки и турска баня.

За забавлението на пътниците се грижат 25 професионални музиканти, които свирили до последно.