Събития:

1059 г. — Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи.

1204 г. — Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни.

1598 г. — Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските хугеноти.

1771 г. — Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение.

1814 г. — Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 12-годишна възраст.

1829 г. — Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците.

1835 г. — В Търново са обесени водачите на Велчовата завера.

1848 г. — Сицилия обявява независимост от Неапол и става самостоятелно кралство.

1849 г. — Унгария е обявена за република.

1871 г. — Двете епархии — Варненска и Преславска са обединени във Варненска и Великопреславска епархия.

1886 г. — Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на дружество „Червен кръст“.

1919 г. — Провъзгласена е Баварска съветска република, разгромена от войските на правителството на Германия през май с.г.

1924 г. — Основан е ФК АЕК Атина.

1925 г. — Извършен е опит за атентат срещу цар Борис ІІІ при прохода Арабаконак

1934 г. — Извършен е последният полет за спасяване на оцелелите от кораба Челюскин.

1940 г. — Катинското клане: Органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери.

1941 г. — Втора световна война: Британската авиация извършва първа бомбардировка на София, която е без жертви.

1941 г. — Втора световна война: В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от правителството на СССР на 5 април 1945 г.

1941 г. — Втора световна война: В хода на операция Ауфмарш 25, 11-та танкова дивизия на Вермахта под командването на Евалд фон Клайст влиза на парад в Белград, като кметът на града му е предал ключовете символично още предния ден вечерта.

1945 г. — Втора световна война: Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената армия и войски на новите съюзници.

1945 г. — Министерският съвет приема наредба-закон за ТКЗС.

1960 г. — В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба.

1962 г. — В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба Дан Колов, който става традиционен.

1963 г. — Сидни Поатие става първият афроамериканец, който спечелва Оскар.

1967 г. — Rolling Stones изнасят първият си концерт зад Желязната завеса — във Варшава.

1970 г. — На борда на американски космически кораб Аполо 13, докато лети към Луната, експлодира кислороден резервоар, което поставя екипажа в голяма опасност и предизвиква огромна повреда в кораба.

1987 г. — Португалия и Китай постигат съгласие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 г.

1990 г. — СССР признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 г.

1997 г. — Стадион Лазур (тогава като стадион „Нефтохимик“) е официално открит след реконструкция с мача Нефтохимик - Левски (5:1).

2001 г. — В Египет са открити 20 позлатени мумии.

2005 г. — Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 година.

2009 г. — Американският рапър Ice Cube изнася концерт в з. "Универсиада"

Родени:

1519 г. — Катерина Медичи, кралица на Франция († 1589 г.)

1570 г. — Гай Фокс, английски военен деец († 1606 г.)

1593 г. — Томас Страфорд, английски политик († 1641 г.)

1732 г. — Фредерик Норт, британски премиер († 1792 г.)

1743 г. — Томас Джеферсън, трети президент на САЩ († 1826 г.)

1771 г. — Ричард Тревитик, английски механик († 1833 г.)

1784 г. — Фридрих фон Врангел, пруски генерал († 1877 г.)

1859 г. — Веранъс Алва Мур, американски бактериолог († 1931 г.)

1859 г. — Хенри Туреман Алън, американски изследовател († 1930 г.)

1860 г. — Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949 г.)

1883 г. — Александър Василевич Александров, руски композитор († 1946 г.)

1883 г. — Демян Бедни, руски писател († 1945 г.)

1885 г. — Дьорд Лукач, унгарски философ († 1971 г.)

1889 г. — Оскар Фонтана, австрийски писател († 1969 г.)

1891 г. — Иван Горанов, български политик († 1945 г.)

1896 г. — Никола Гешев, български полицай († 1984 г.)

1899 г. — Стефан Гъдуларов, български актьор († 1969 г.)

1904 г. — Степан Макаров, руски офицер († 1849 г.)

1906 г. — Антон Панов, македонски писател († 1968 г.)

1906 г. — Самюъл Бекет, ирландски поет, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1989 г.)

1908 г. — Георги Белев, български певец († 1966 г.)

1915 г. — Щефан Хермлин, немски писател († 1997 г.)

1922 г. — Джон Брейн, английски писател († 1986 г.)

1922 г. — Джулиъс Ниерере, танзански политик († 1999 г.)

1923 г. — Виктор Данченко, български актьор († 1979 г.)

1931 г. — Дан Гърни, американски пилот от Формула 1

1931 г. — Ненко Токмакчиев, български художник († 2014 г.)

1931 г. — Никон Агатополски, български духовник († 2002 г.)

1937 г. — Едуард Фокс, английски актьор

1939 г. — Шеймъс Хийни, северноирландски поет, Нобелов лауреат († 2013 г.)

1940 г. — Макс Моузли, президент на ФИА

1943 г. — Милен Пенев, български актьор († 1991 г.)

1948 г. — Драго Янчар, словенски писател

1949 г. — Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист († 2011 г.)

1955 г. — Сафет Сушич, босненски футболист

1955 г. — Ирина Хакамада, руска политическа деятелка

1958 г. — Георги Димитров, български социолог

1963 г. — Гари Каспаров, руски гросмайстор

1973 г. — Килиан Албрехт, австрийско-български скиор

1973 г. — Сергей Шнуров, руски рок музиканг, група Ленинград

1974 г. — Аугусто Поросо, еквадорски футболист

1974 г. — Константин Сакаев, руски шахматист

1979 г. — Велизар Димитров, български футболист

1987 г. — Димитър Везалов, български футболист