Eдин работник в сектор „Производство на облекло" у нас получава средно 276 евро, докато неговият колега в Испания се разписва за 1606 евро. Във фармацията разликата е близо шест пъти - българският служител взима 536 евро, докато испанският му колега получава 3480 евро. В същото време печалбата на фирмите, в нашата добивна промишленост е сред най-високите в Европа - 31,7 на сто при средно 21,7 на сто за Евросъюза.

Николина Илиева е на 55 години и работи като шивачка повече от 20 години. Работи за 360 лв. на месец, а спрямо надниците в месеца може да работи един месец за 2 лв на час, за 1,80 или за 2,07 лв.

Наскоро се преместила от друга фирма, в която не плащали извънредния труд.

Дори и с извънредния труд, парите рядко и стигат да изкара месеца. По думите й е непосилно, особено ако си самотна майка, какъвто е случая при нейна колежка. „Мога да кажа, че сигурно може да гладуват понякога. Съгласете се, 400 лева с извънреден труд и ако имаш две деца, ток ли да си платиш, или на децата, или хляба, или ти да ядеш”, коментира Илиева.

Според работничката държавата е абдикирала от частния бизнес и проверките в този бранш трябва да бъдат по- чести.

„Както има закони за държавния сектор, би трябвало да има и за частния. На частниците никой не обръща внимание - как работят работниците, при какви условия. Вие погледнете тавана на дадената сграда, че при един дъжд капе върху машините, да обаче работодателя е грък и никой не може да го задължи”, посочва тя.