10 години членството на България в Европейския съюз носи стабилност в политически план и е причина за стабилен икономически растеж. Това сочи доклад на тема "10 години България в ЕС: ползи и предизвикателства", изготвен от Центъра за либерални стратегии.

Основен извод в доклада е, че десетте години членство на България в Европейския съюз са един от най-успешните периоди в българската история. Това е второ поредно десетилетие след 1997 г., в което страната се развива без сериозни кризи във вътрешно-политически план.

Програмният директор в Центъра за либерални стратегии Георги Ганев представи икономическите ползи за страната от членството на България в ЕС. Той посочи, че стопански погледнато последните 20 години имаме увеличение на Брутния вътрешен продукт (БВП) по покупателна способност на човек от населението. 10 години членство са вторият най-успешен период след началото на 50-те години на миналия век.

Ганев се пошегува, че ако продължава да се говори за Европа на скорости, то ние ще сме в топ 3 по този показател, ако говорим за ускорен икономически растеж. По думите му другите две страни с икономически растеж са Литва и Латвия и дори изпреварваме Естония. В момента безработицата в страната е по-ниска от момента на приемането ни в ЕС.

Отчита се и тренд на положителен баланс по текущата сметка. България на два пъти премина границата от 3% бюджетен дефицит, но фактът, че се намира в процедури по свръх дефицит и мониторинг от страна на ЕС е оказало благоприятен ефект и българските управляващи да вкарат дефицита в рамки, без да си позволяват разхлабване на бюджетната дисциплина.

По думите му 10 години членство са вторият най-успешен в икономически план период за страната ни. Краткият отговор на големия въпрос дали сме ги настигнали е "Да".

"Може и по-бързо, но това хич не е бавно", отбеляза Ганев.

Той изтъкна, че сме тръгнали от най-ниската точка за ЕС по отношение покупателна способност на населението. Ганев изтъкна, че по този показател за периода на предприсъединяване и 10 години членство, сме направили ръст от 20% и от 27 пункта достигаме 48 пункта. Така, за да достигнеш дори един пункт повишаване на покупателната способност, трябва да имаш двоен растеж на икономиката.

"Не е спряло доближаването на България по стандарт - само за тези 10 години има приближаване от 10 пункта", отбеляза Георги Ганев. "Нетният ефект от членството на България в ЕС е около 4% от БВП. Това е един изключително висок трансфер", категоричен бе той.

Например фирмите у нас са станали много по-конкурентноспособни, тъй като износът към ЕС е приоритет за страната ни. Пазарите в ЕС разчитат много повече на високи технологии и за да са конкурентни българските компании трябва да използват иновации. Сред конкретните ползи са подобрена инфраструктура - удвоеното количеството магистрали, огромно количество рехабилитирани пътища, Дунав мост 2, отпадането на визите, допълнително финансиране за българския неправителствен сектор, свободното придвижване на хора и стоки. Като критика Ганев изтъкна преките чужди инвестиции, където страната ни не е успяла да се възползва от възможностите, които членството дава.

"Ако се сравним с една членка като Румъния, това си е чисто български провал", коментира още Георги Ганев.

Сред преките ползи за гражданите са по-високите екологични стандарти, защита правата на потребителите, пълното отпадане на таксите за роуминг, защита правата на пациентите - европейска здравна карта за спешно лечение в друга страна членка - 150 хиляди такива карти около 500 са ползвали.

В доклада се отчита, че няма видимо позитивно развитие в областта на медиите. Сред въпросите, които бяха поставени по време на дискусията, е неучастието ни в 50% от въпросите, които са в дневния ред на Европа. С някои персонални изключения родните ни евродепутати не взимали отношение по половината от темите, които са на дневен ред в ЕС.

Докладът е начало на дебат за равносметката от членството ни в ЕС и положителните ефекти от членството на страната ни в ЕС.