Емилия Милкова е доктор по Библиотекознание, библиография и информационни науки. Директор е на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна. Под нейно ръководство библиотеката е отличена с много награди и е сред първите в страната, представили каталога си в интернет. Тя е член на Постоянната комисия „Обществени библиотеки“ към Международната федерация на библиотечните асоциации и член на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация. Удостоена е с наградата „Носител на просветата 2016“ в конкурса на Националното представителство на студентските съвети.

Д-р Милкова е кандидат за народен представител във варненската листа на ГЕРБ.

- Д-р Милкова, във Ваше лице библиотечната общност вероятно за първи път намира достойно представяне в кандидат-депутатските листи. С каква нагласа влязохте в предизборното състезание?

- От началото на прехода досега може би аз съм един от малцината представители на професионалната библиотечна общност, който участва в кампания за избор на депутати в българския парламент. За мен това е оценка за постигнатите резултати от екипа на варненската библиотека, високо оценени и от колегите в страната. Моделът за работа и партньорството между културен институт и местната власт, в лицето на община Варна, е добър пример, който може да намери последователи и в национален мащаб.

За първи път участвам в подобно начинание и за мен тава е истинско предизвикателство. Представител съм на гражданската квота. В края на кампанията мога да споделя, че проведохме много ползотворни срещи с граждани, колеги, коментирахме редица въпроси, свързани с културата, читалищното дело, библиотеките. Желанието ми е да бъда полезна, доколкото мога, със своя опит и експертиза.

- Какви са приоритетите на ГЕРБ в областта на културата?

- Приемане на национална стратегия за развитие на културата – задача от първостепенна необходимост. Бъдещите народни представители от комисията по култура трябва да финализират и облекат в подходяща законова рамка този документ от изключително значение за развитие на сектора.

Единствено в програмата на ГЕРБ ясно и категорично се залага подкрепа за проекти за попълване на библиотечните фондове, както и за популяризиране на българската литература и култура. Предвижда се и приоритетно финансиране за опазване на културното наследство, максимално финансиране на българското кино, модернизиране на материалната база в сферата на културата.

- Активно работите за изграждането на нова и модерна сграда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”. Кога ще стане факт варненският храм на книгите?

- Най-после Варненската библиотека е на път да намери свой дом – съвременна сграда, кореспондираща с най-добрите образци на библиотеки на международната архитектурна практика. Аз и моите колеги сме изключително радостни, че тази идея намери подкрепа от община Варна и лично от кмета Иван Портних. На 21 март, когато отбелязахме рождения ден на библиотеката, кметът ни пожела през следващата година, когато се навършват 135 години от създаването на Варненската библиотека да направим заедно първа копка и увери гостите на празника, че вървим по график в изготвянето на необходимата техническа документация. Новата сграда на Варненската библиотека е кауза, която ще отстоявам като библиотекар и четящ варненец.

От сърце желая сили на кмета Иван Портних да извърви пътя до край и неговото име да остане в историята редом с името на друг достоен варненски кмет - Иван Церов, подкрепил изграждането на сградата на варненския театър.

- Какво е мястото на новите технологии в библиотеките?

- Трансформацията в съвременното ни общество, когато информационните технологии стават съществен елемент от нашето ежедневие, определят промяната в дейностите на библиотеката, така че тя да отговаря на обществените и личностните потребности. Функциите на библиотеките се запазват, но се видоизменят, допълват и актуализират в съответствие с конкретните дейности.

Дигитализацията се явява модерна алтернатива по отношение на опазването на библиотечните колекции, а така също и като процес на пълно “отваряне” и достъпност на библиотечно-информационните ресурси, представени на страницата на Варненската библиотеката и в Европейската дигитална библиотека Europeana (от 2008 г. библиотеката е част от този проект), видими от цял свят.

- Сред приоритетите на ГЕРБ за областта е утвърждаването на Варна като Град на знанието.  Как държавата може да подкрепи тази амбициозна цел?

- В града има 40 000 студенти и около 36 000 ученици. За да се утвърди като град на знанието, морската столица на България заслужава инвестиции и иновации в образователната сфера, държавна подкрепа, включително и за модерна библиотека. Библиотеката е духовно пространство, в което се създават и реализират редица програми, свързани с насърчаване на четенето, подкрепата на българската книга, продължаващото образование и др., получаване на нови знания и умения, един отворен поглед към света. Мисля, че заедно с помощта на г-жа Лиляна Павлова, водач на варненската листа на ГЕРБ, бихме могли да потърсим онези подходящи финансови механизми и инструменти, които да подкрепят Варна – Град на знанието.

- В рамките на кампанията проведохте много срещи с представители на читалищата в областта. Кои са реалните решения в подкрепа на българските читалища?

- Читалищни секретари споделиха проблеми, свързани с материалната база, и предложиха да се преосмисли стандартът за издръжка, a това изисква да се прилагат модерни критерии за прецизиране на реално действащите читалища. Дискутираха се и въпроси, свързани с работа по проекта „Глобални библиотеки”, както и възможностите за обновяване на библиотечните фондове с нови заглавия.

Читалищата заслужават подкрепа, защото са единствените културни средища в много от населените места в страната. Независимо от трудностите, които срещат, те се стараят да развиват творческа дейност, да крепят духа, да пазят традициите и българщината.

Пресцентър ГЕРБ