Днес отбелязваме Сирни Заговезни. По традиция на празника близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.

Сирни Заговезни е обичай разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през година /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката. В българската народна традиция празника обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа, пише женското списание Hera.bg.

На Сирни Заговези във всички епархии на Българската православна църква сутринта се отслужва Божествена Света Литургия. Вечерта се отслужва Вечерня с чин на взаимно опрощаване. Започва Великия пост.

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама-която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.

На този ден, влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнският смисъл да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили.

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.

След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг, конец се връзвало яйце (или бяла халва). Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конеца се запалвал и възрастните гадаели по начина, по който гори каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конеца препламне - скоро чакали сватба. Ако гори конеца бързи - много жито ще има през годината, ако конеца тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.