Редки фотографии и документи от периода на Руско-турската освободителна война ще бъдат показани в изложбата „Знаци на свободата и героизма“, която се открива на 1 март от 17.00 часа в Регионалния исторически музей. В експозицията са включени и над 20 тематични картини и гравюри, които са дело на български и руски автори-Николай Русев, Вячеслав Бабияк, Марина Варенцова-Русева, предаде репортер на Moreto.net.

Изложбата е посветена на 140 години от войната, но нейна основан цел е не само да припомни на обществеността за случилото се, а и да даде възможност на млади автори да създадат съвременни творби, посветени на войната. Това заяви Наско Якимов, който е част от екипа, ангажиран с експозицията. Той допълни, че идеята е изложбата да се допълва постоянно. По думите му през последните 50-60 години български автори не са представяли произведения, посветени на темата.

Изложбата ще посети още 9 големи български града през годината. Във всеки от тях ще гостува по месец. След Варна експозицията ще бъде представена в Бургас, Стара Загора, Пловдив, Велико Търново, Плевен и Русе и други. През октомври ще гостува в Националния исторически музей. Амбицията е през идната година изложбата да отиде в Русия, Финландия и Румъния.

Ще бъдат представени около 40 снимки на няколко автори от онова време. Имената на някои от фотографите не са известни и до днес.

Сред впечатляващите фотоси е този на Сан Стефано в деня на подписване на мирния договор. Запечатал е строените войски пред сградата, където е сключен контрактът. Друга снимка пък е запаметила момент от молебена след превземането на Плевен. Фотосите представят още картини от превземането на Плевен, от бита на българина по онова време и от живота на войниците.

Открояваща сред снимките е тази с младия Батенберг, на който предстои по-късно да стане първия български княз. Той е на около 20 години и е застанал до кон, възседнат от един от синовете на императора. Намират се пред резиденцията на княз Сергей.

„Досега са известни 15-16 човека, снимали фронта. Говори се, че е имало японец и швед. Техниката била много обемна и е трябвало доста време, за да бъде нагласена. Всичко това предполага и голяма доза режисура на съответните фотографии. Голяма част от снимките на практика не са стигали до широката общественост, не е можело да бъдат отпечатани във вестници. Не малко са служили за помощ при създаването на гравюри и картини. Изложбата представя и почти неизвестни на българската общественост документи. Това са факсимилета на Манифеста на императора, Санстефанския и Берлинския мирен договор.“, сподели Борислав Дряновски, който е участвал в подбора и анализа на снимковия материал и документите.