Цивилизацията на ацтеките е изчезнала безследно 20 години след завладяването на Мексико от конкистадорите на Ернан Кортес заради небивала епидемия от салмонела, погубила 80% от ацтеките и другите местни индианци.

Това се казва в статия, публикувана в електронната библиотека bioRxiv.org

Днес мнозина учени казват, че населението на индианците в Южна и Северна Америка рязко се е съкратило през XV и XVI век след проникването там на конкистадорите, а също на европейски пътешественици. От 20-те милиона индианци, които са обитавали Новия свят до идването на Колумб, са останали по-малко от половината.

Още през 1983 година антропологът Хенри Добинс бе писал, че донесените от конкистадорите болести са унищожили 95% от общото население на Америка след 1492 година, когато Колумб стъпва на американския бряг. Много други учени посочват, че примерно 97% от населението на бившата империя на ацтеките и около 90% от жителите на Перу за загинали от европейски инфекции в първия век след покоряването им от испанците.

Известният палеогенетик Йоханес Краузе от Института по история на човека в Йена (Германия) и негови колеги намериха поредните свидетелства, че европейските болести имат пръст в изчезването на индианците от Новия свят.

Те са изучавали останките на хора, погребани през периода 1540-1550 години в две гробища в южно Мексико. Тук в планински селища и в градовете Тепосколула и Юкунда са живеели мищеките – една от най-напредничавите индиански племена, влизащи в империята на ацтеките. Те са притежавали развита писменост, култура и традиции по изготвянето на украшения от злато и скъпоценни камъни.

Подобно на много други племена мищеките и тяхната богата култура са изчезнали напълно 30-40 години след завоюването на Мексико от Испания.

Хроникьорите от онова време споменават в бележките си за епидемия от загадъчна болест, която в превод от местния език наутал означа мор. Изучавайки останките на жертвите на този мор, Краузе и колегите му намерила отговора на историческата загадка – той се съдържал в остатъците от ДНК бактериите, които е имало в големи количества в костите и зъбите на загиналите мищеки.

След като ги събрали в едно цяло, учените сравниха „изкопаемото“ ДНК с геномите на няколко патогенни бактерии и открили, че виновникът за епидемията е била най-обикновена европейска салмонела Salmonella enterica.

Щамът на салмонела Paratyphi C, погубил индианците, съществува и днес на Земята и той поразява най-вече жителите на азиатските и африканските държави. Той се е появил в Норвегия през XII век много преди пътешествието на Христофор Колумб до „Новата земя“ или похода на Кортес до Теночтитлан.

Като цяло тази инфекция не е смъртоносна, при липсата на лечение от нея умират 10-15% от заразените. Индианците обаче не са знаели за тази болест, тяхната имунна система много лошо се е справяла с проникването на салмонелата в червата. По тази причина смъртността от инфекцията в пъти е надвишавала показателите, които в Европа са регистрирани при по-опасни микроби.